Президентът Доналд Тръмп се закани да порази Северна Корея с “огън и ярост, каквито светът не е виждал никога преди”. Той добави, че САЩ ще използват най-мощните си оръжия за масово поразяване на Корейския полуостров, пише в коментара си Дейвид Маккой.
Според множество анализатори рискът от ядрен сблъсък над Европа и Индийския субконтинент се е увеличил през последните години.
През юни 122 държави подписаха Договора за забрана на ядрените оръжия на ООН в Ню Йорк. По силата му ядрените оръжия стават незаконни за ратифициралите го страни. Мнозина гледат на споразумението като на нов тласък на усилията за многостранно разоръжаване.
Привържениците на договора твърдят, че дори една регионална ядрена война би могла да доведе след себе си до катастрофални последици и глобална хуманитарна криза. Други анализатори обаче са категорични, че реалността далеч не е толкова сурова, колкото се представя.
През март тази година Матиас Екен, специалист по ядрените оръжия, написа в Туитър, че разрушителната им мощ е силно преувеличена и че хората трябва да престанат да си представят апокалиптични сценарии.
Според него ядрените оръжия не са толкова мощни, колкото се твърди. Той посочва, че 9 мегатонна термоядрена бойна глава, спусната над Арканзас ще унищожи едва 0.2% от територията на щата.
Екен обяснява, че досега на планетата са били извършени 2 000 ядрени детонации, без това да е сложило край на човешката цивилизация. Той е категоричен, че ако искаме да смекчим риска от ядрените оръжия, трябва да спрем да преуваличаваме същия този риск.
Мнението на Екен противоречи рязко на далеч по-драматичната реторика на глобалните хуманитарни катастрофи и екзистенциалните заплахи за човечеството.
Ядрената война е война срещу природата.
Новопроведени изследвания предсказват непрекия ефект на ядрените взривове върху околната среда и климата. Най-изследвания сценарий включва регионална ядрена война между Индия и Пакистан, в рамките на която 100 бойни глави ще бъдат взривени основно върху населени територии.
Според този сценарий, в рамките на седмица, от прекия ефект на експлозиите, пожарите и радиацията, ще загинат 20 милиона души. Само по себе си това е катастрофално – смъртните случаи ще надхвърлят тези в Първа Световна война.
Има голяма вероятност ядрените взривове да разпалят пожари върху обширни територии, а това ще доведе до попадането на голям брой сажди и отломки в стратосферата.
Според сценария предвиждащ война между Индия и Пакистан, в горната част на атмосферата ще попаднат близо 6.5 милиона тона сажди, които ще блокират слънчевата светлина и ще доведат до спад в температурите и количеството на валежите по цялото земно кълбо. Ефектът вероятно ще продължи повече от десетилетие.
На свой ред екологичната катастрофа ще се отрази зле на производството на храни по целия свят.
Изследване твърди, че при подобен сценарий, производството на царевица в САЩ (най-големия производител в света) ще намалее средно с 12% през следващите 10 години. В Китай производството на ориз ще се свие с 17%, на царевица с 16%, а на пшеница с 31% в рамките на десетилетие.
Като се има предвид, че световните зърнени запаси ще стигнат за по-малко от 100 дни, подобни ефекти поставят в риск от гладуване близо 2 милиарда души на планетата.
Макар възможният конфликт между Северна Корея и САЩ да се определя за по-малък, предвид ограничения боен арсенал на Пхенян, много хора отново ще изгубят живота си, а екологичната катастрофа ще засегне сериозно глобалното обществено здраве в продължение на години.
Нещо повече, един възможен ядрен конфликт между САЩ и Северна Корея ще увеличи риска от ядрени сблъсъци между други държави в други райони по света.
Широкомащабен ядрен сблъсък между САЩ и Русия ще има далеч по-сериозни последици. Повечето руски и американски оръжия са от 10 до 50 пъти по-мощни от бомбите взривени над Хирошима.
Ако във войната между двете водещи сили бъдат използвани стратегически ядрени оръжия, в горната част на атмосферата ще попаднат 150 милиона тона сажди.
Това ще доведе до спад на глобалните температури с 8 градуса по Целзий и разгръщането на т.нар. сценарий “ядрена зима”. В тези условия производството на храни на практика ще спре и голяма част от човечеството ще загине от глад.
Екен твърди, че и двата сценария – регионален ядрен конфликт и мащабна война между САЩ и Русия, са малко вероятни. Дано да е прав.
И двата сценария обаче изглеждат напълно възможни, дори и да не сме в състояние да определим с точност риска. Продължаващата размяна на заплахи между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун за употребата на ядрени оръжия в никакъв случай не намаляват вероятността от ядрен сблъсък.
Във всеки случай ядрените оръжия не ни предпазват от прояви на тероризъм, нито биха могли да се използват срещу покачващото се морско равнище, проявите на екстремно време, повишващата се киселинноста на океаните, загубата на биоразнообразие и антимикробната резистентност.
Ето защо множество организации фокусирани върху общественото здраве настояват за забраната им.
Без значение колко бойни глави трябва да бъдат взривени, за да предизвикат ядрена катастрофа, поставяща в риск оцеляването на човечеството, максимата, че “превенцията е най-доброто лечение” си остава напълно валидна що се касае до тези опасни и ужасяващи оръжия.
