Зад всеки екологично чист електромобил стои кобалт. А зад кобалта стои Демократична република Конго. Кобалтът е жизненоважен елемент от литиево-йонните батерии, използвани в електрическите автомобили. Батериите вече консумират 42% от метала, очаква се цифрата да нарасне многократно с прехода от бензинови и дизелови към електрически автомобили, пише в материала си Дейвид Пилинг.
Великобритания последва примера на Франция и вече забрани автомобилите използващи изкопаеми горива от 2040 година. Съвсем скоро всички обитатели на планетата ще шофират безопасно със съзнанието, че се грижат за околната среда. Споменахме ли вече Демократична република Конго ? 60% от световните запаси на кобалт идват от централноафриканската държава – с площ колкото Западна Европа и редица сериозни проблеми за решаване.
Някои анализатори в индустрията предвиждат търсенето на кобалт да се увеличи 30 пъти до 2030 година, голяма част от метала ще се добива от Конго. Цените на кобалта се удвоиха през последната година. Вероятно смятате, че конгоанците са развълнувани от очертаващата се перспектива. Средният когоанец обаче няма да спечели почти нищо. Казват, че в Конго ще откриете почти всички елементи от периодичната таблица. Това изобилие обаче ни най-малко не облагодетелства обикновените хора.
Скорошен доклад на Global Witness откри, че 30% от средствата изплащани на държавните институции от минните компании в периода от 2013 до 2015 – близо 750 милиона долара – са изчезнали. Отделен доклад посветен на президента Джоузеф Кабила, чието семейство ръководи 80 различни бизнеса, подсказва къде може би са отишли част от парите.
Вместо да се облагодетелстват от богатството от минерали, конгоанците са сред най-бедните хора на планетата с доход на глава от населението в размер на 800 долара годишно. Този факт вероятно би разтревожил социално осъзнатите собственици на автомобили Тесла. Трябва ли да бъде така ? Ресурсите се управляват трудно дори и при наличието на най-добрите институции. Това обаче не важи за Конго. Страната се управлява зле от откакто стана лична колония на крал Леополд II през 1885. Той използваше конгоанците като роби, убивайки милиони и отсичайки крайниците на онези, за които бе решил, че се справят твърде бавно с ограбването на природните ресурси на страната – основно каучук, използван за производството на гуми в първия автомобилен бум. През 1960 Конго спечели своята независимост.
Белгийци, французи и британци, надяващи се да установят контрол над богатата на желязо и кобалт провинция Катанга, се провалиха в опитите си за отцепването и. Западът обяви подкрепата си за Мобуту Сесе Секо - лидер, чийто антикомунистически убеждения го превърнаха в съюзник. В замяна на подкрепата на Мобуту, западните правителства пренебрегнаха малките му прегрешения, които за съжаление на конгоанците включваха и ограбване на страната.
3 десетилетия по-късно, Мобуту слезе от власт. Но практиката на тайни споразумения с елита на Конго, целящи ограбване на обикновените граждани продължи. Западът наля милиарди в мироопазващи мисии и хуманитарна помощ. Но чуждестранните минни компании, извлякоха злато, диаманти, калай, колтан, мед и кобалт на многократно по-висока стойност. Съзнателно или не, големите минни компании в Конго финансираха институционализирания грабеж.
Зад твърденията им за корпоративна отговорност, съвременни методи за миннодобив, верифицирани вериги за доставка и грижа за околната среда, се разкрива съвсем друга реалност: бедност, насилие и замърсяване с отровни вещества. Мините, управлявани от компании като Гленкор, най-големия в света доставчик на кобалт, може и да имат по-добри стандарти от малките мини осеяли страната, в които работниците, включително деца, често се трудят в ужасяващи условия.
Никой не би могъл да гарантира дали кобалт от тези мини не попада във веригите за доставка. Компании като Apple, HP и Samsung обединиха усилия за създаване на по-голяма прозрачност.
Друга група обяви намеренията си за наблюдение над конфликтните минерали като калай, волфрам, тантал и злато. Но дори верифицирането на веригите за доставка не е безболезнено решение.
Когато американското законодателство в областта бе прието през 2010, с изискването компаниите да декларират дали бунтовнически групи се облагодетелства от минералите, мнозина просто бойкотираха Конго като доставчик, изхвърляйки от работните им места стотици хиляди миньори. Трудно е да се направи така, че обикновените конгоанци да започнат да печелят от богатствата под краката си. Това е задача, с която производители на електромобили трябва да се справят.
