Провалиха ли се германските медии в отразяването на бежанския приток през 2015/2016 г.? Резултатите от една студия доказват точно това. Твърди се, че водещите печатни медии са следвали стриктно линията на правителството, разказва "Дойче веле".

Медиите са виновни, те суфлираха казаното от Ангела Меркел по време на бежанската криза от 2015/2016. Освен това не изпълниха основната си задача – да обясняват по дистанциран начин сложните обществени развития и процеси. Вместо това следваха правителствената политика и направо разпоредиха на народа да посреща бежанците с "добре дошли".

Тези упреци не са нови, но винаги досега са били произнасяни от крайнодесните в Германия. Новото е това, че се появи сериозно научно проучване, което отправя сериозни критики към германските вестници и техните информации, свързани с бежанците.

Изследването обхваща близо 200 страници. След като са анализирали хиляди вестникарски статии, най-вече в четирите водещи печатни издания – "Зюддойче Цайтунг", "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", "Ди Велт" и "Билдцайтунг", авторите стигат до извода, че редакторите са се изявявали предимно като възпитатели и морализатори, вместо като критични наблюдатели.

Изследването, в което са били проучени и публикации на 85 регионални вестника, е представително. Основната теза на авторите му гласи, че онзи, който между февруари 2015 и март 2016 си е позволявал да изрази критични позиции спрямо притока на бежанци, неизбежно е бил подозиран в ксенофобия.

С морализаторски патос

Възгледите на онази част от населението, "която по различни причини е била скептично настроена към приема на мигрантите, така и не са били сериозно отразени във водените тогава дебати", се казва още в изследването.

Така наречената "култура на гостоприемство", протежирана от правителството, се превръща в нещо като "вълшебна дума" за печатните медии. Много от информациите им от онова време са подчертано морализаторски. Темата за бежанците като цяло е била разглеждана прекалено сантиментално, с твърде малко критични въпроси към всички отговорни фактори.

Друг интересен факт е, че едва 6 процента сред близо 35-те хиляди изследвани статии, са представлявали автентични собствени репортажи и информации от мястото на събитията. Това се отнася основно за четирите водещи принт-медии. Всеки пети текст, публикуван от тях по темата, е бил коментиращ, а това е необичайно висок дял, констатира ръководителят на изследването Михаел Халер.

Без критична дистанция

Осъдително пренебрегнати са били в публикациите и основните действащи лица по време на приема на бежанците. Едва 3,5% от редакционните материали са били посветени на доброволните помощници и представителите на различните институции, грижещи се за бежанците. В едва 100 статии е имало интервюта с експерти, които да са в състояние да разясняват важни въпроси, включително и етническите особености на пристигащите мигранти. Вместо това тази обществено парлива тема е била третирана твърде абстрактно и формално.

43% от хората, на които печатните издания по онова време дават думата за изказвания, са били представители на федералното правителство, на министерствата и политическите партии. Позициите на дяснорадикалната "Алтернатива за Германия" обаче, която е известна с критичните си позиции относно приема на бежанците, на практика не е била представена в тези материали (0,1 процента).

Политиката и медиите - под един похлупак

Авторите на студията говорят за "отчетлив превес на политическия елит", който с помощта на медиите, в този случаи – на печатните – на практика е доминирал темата изцяло. И то – в съответствие с политическата линия на партиите в управляващата широка коалиция. Наличие на критична дистанция към тази линия се наблюдава само в половината от изследваните журналистически материали. И което е още по-лошо: "политиката и медиите на практика са били под един похлупак, който е накарал мнозина от критичните наблюдатели да говорят за "мейнстрийм" и "печат на управляващите".

Тези впечатления се подсилват допълнително от медийните реакции на станалото в кьолнската новогодишна нощ. Тогавашните изстъпления на млади мигранти срещу жени и момичета, празнуващи Новата година пред кьолнската катедрала, предизвика у мнозина корекция на отношението към бежанците. Критичните гласове, включително и в медиите, тогава се засилиха. "Възниква впечатлението, че много журналисти тогава се престараха да наваксат онова, което преди това бяха пропуснали", се казва по този повод в научното изследване. И макар да не е лишено от някои противоречия, като цяло то представлява оглушителна плесница за медиите в Германия. Още по-болезнен е фактът, че заключенията на медийните експерти по същество се отнасят и до телевизионните материали.