Англичанка загърбва добре уредения си живот във Великобритания, за да работи като доброволец в бежанския лагер във "Враждебна". На 1 януари 26-годишната Емили Киров пристига в София с еднопосочен билет. 

„Аз никога не съм живяла в България. Много исках да дойда тук, да уча български по-добре и да бъде по-близо до тази част на моето сърце. Баща ми е българин. И знам, че има много хора в България, които имат нужда от помощ. Исках да дойда тук и да дам моя опит, моето време, моята енергия, моята любов за хората, които имат нужда. И затова мисля, че вече беше време да дойда тук”, споделя тя. 

Бащата на Емили е българин, а майка й - англичанка. Въпреки че е родена и израснала във Великобритания, в дома й се говорило на български, а ваканциите прекарвала в София.

20 години по-късно Емили превръща опустелия апартамент на баба си в свой нов дом. 

„Беше трудно, януари месец беше доста студено. Аз не съм свикнала с такова време! Беше трудно с езика. Аз още уча български, правя много грешки, не разбирам всичко. Но все пак, като се преместиш някъде, като промениш някаква част от своя живот, който ти си решил сам – тогава се усещаш много доволен”, допълва тя.

В началото баща й си мислел, че се шегува, че заминава за България.

„Той знае, че аз имах стабилна работа в Англия, хубава организация там, нямаше лоши неща. И той като всички българи и бащи се притеснява. Но все пак много се радва за мен”, казва Емили. 

В Англия тя завършва история, но работата й тук няма нищо общо със специалността й. Сега работи с деца бежанци и с ромски деца.

„Виждам, че децата имат нужда хората да вярват, че те имат бъдеще, че един ден те ще могат да отидат да работят като другите хора. И това е най-тъжното – че цели такива групи искат да учат, още са малки, още не знаят за трудните неща в нашия свят”, посочва Емили. 

В бежанския център тя е учител. А в сърцето си - добър човек. За първи път отделя от времето си за доброволчество още в университета. 

„Аз отидох до Уганда, в Африка Работим там със зъболекари. Ние преподавахме с различни доброволци от Уганда – как да ходят в различни градове и да говорят за тяхната организация”, изтъква Емили.

„Харесвам да работя с хора, които са от други места. Не искам да ходя цял живот така и да говоря само с хора, които изглеждат като мен, които говорят като мен. Аз много обичам моя живот, защото имам приятели от целия свят”, допълва тя. 

За да бъде доброволец в София, Емили загърбва целия си живот и кариера в Англия.

Не знае дали ще остане в България още дълго, но е категорична, че много обича страната и 
с всеки месец се чувства по-близо до това да е българка.  

А следващият еднопосочен билет ще бъде за там, където има нужда от енергията, времето и доброто сърце на едно 26-годишно момиче от Англия. 

„Не може само един човек да промени света. Аз не опитвам да правя това, но се вижда, че има толкова много чудесни организации, които отиват там с желание, с енергия. Аз знам, че заедно ние можем да променим техния живот. И знам, че ако не вярвам, че ще го променя – това няма да става. Всеки ден отивам с това желание. Вярвам, че днес ще научат нещо. Един ден техният живот ще бъде различен”, категорична е Емили.