След като стридата се плъзне в устата ви, обикновено захвърляте черупката в чинията си. Замисляли ли сте се някога, какво се случва с черупките впоследствие ?

Вероятно не. Всяка година морската промишленост изхвърля над 7 милиона тона отпадъци, които попадат или на сметищата, или в океана. Изследователят Джеймс Морис нарича тази практика “прахосване на потенциално полезни биоматериали.”

Той и колегите му имат по-добра идея. Те предлагат черупките да се използват за възстановяване на стридените рифове или в селското стопанство и инженеринга след разтрошаването им. И двете приложения не изискват много време и средства.

“Повторното използване на черупките е идеален пример за кръгова икономика, особено като се има предвид, че са ценен биоматериал. Те не само подобравят устойчивостта в отрасъла на аквакултурите, но осигуряват и вторични икономически ползи за производителите на черупчести и ракообразни.”, казва Морис.

Той и екипът му, членове на Кралския белгийски институт по природни науки, изучавали възможната употреба на черупките. Те съдържат 95% калциев карбонат. Черупките са идеалният материал за възстановяване на щетите в стридените рифове, според учените.

Стридените рифове са поставени под огромен натиск през последните години, най-вече заради климатичните промени, интензивното им отглеждане и влошаване качеството на водите. Черупчестите организми поглъщат тежки метали и други замърсители, включително азот, който води до неконтролируем цъфтеж на водораслите. Празните черупките стават дом и на множество други организми. След унищожаването им ползите, които носят за екосистемата, изчезват.

Старите черупки осигуряват отлична повърхност за установяване на ларвите на стридите. “Прекомерният риболов и заболяванията намалиха количеството живи и мъртви черупки, а впоследствие и числеността на твърдите повърхности, в които малките биха могли да се установят”, казва Морис.

Няколко проекта вече използват отпадъчни черупки за създаване на рифове за ларвите. Структурите бързо се покриват с живи стриди, което на свой ред привлича други видове. Докато киселинното въглеродно замърсяване вреди на стридените черупки, новият метод не засяга способността им да бъдат използвани в рифовете.

Голяма част от калциевия карбонат по света идва от добива на варовици, който изследователите описват като вреден за околната среда и неустойчив. Стридените черупки биха могли да заменят варовика като източник на калциев карбонат - често срещана съставка в цимента, или да се използват за третиране на отпадни води. Натрошените черупки могат да се дават и на кокошки като калциева добавка или да се разпръскват по полетата, за да контролират киселинността на почвата.

В Галиция, Северна Испания, където се намират най-големите мидени ферми в Европа, черупките се почистват и използват за третиране на киселинни почви. Практиката съществува от дълго време.

Съществуват няколко пречки преди фермерите и инженерите да могат да се възползват от стридените черупки. Обмяната на опит е една от тях. Различните индустрии не комуникират помежду си, дори резултатът да е от полза и за двете страни. Ако фермерите искат да използват черупки по полетата, те трябва да поддържат връзки с източници на черупки.

За разлика от другите отпадъчни продукти, черупките на мекотелите, не се разлагат на сметището, нито отделят парникови газове, допринасящи за глобалното затопляне.

В допълнение към това, във Великобритания например, разходите за депониране се изчисляват на 100 лири на тон, т.е повторното използване на черупките, вместо изхвърлянето им на сметището, ще спести тези разходи.