Крайното потребление на домакинствата расте с 6,5% на годишна база през първото тримесечие. Икономисти смятат, че е възможен нов бум в потреблението.
Покупките на редица стоки за дълготрайна употреба нарастват чувствително. Това показва, че дълго отлагани разходи за стоки с дълготрайна употреба, от които домакинствата се въздържаха след кризата от 2009 г., отново започват да се правят. До този извод стига анализ на Института за пазарна икономика.
При някои от стоките се стига до рекордно високи стойности от 2004 г. насам – хладилници, бойлери, телевизори. Това се дължи както на след-кризисното възстановяване на потреблението, така и на трайното повишаване на доходите на българските домакинства и съответно възможността им постоянно да подобряват битовите си условия, отбелязват икономистите. За това говори и все по-малкия дял на разходите в храна в общите разходи на домакинствата, по данни на НСИ.
За първи път от кризата (2009 г.) темпът на нарастване на кредитирането се ускорява, като през май 2017 г. се вижда ръст от 5,8% на годишна база. С изключение на овърдрафтите, всички групи кредити към домакинствата бележат ръст последните месеци – потребителски, жилищни, други кредити (за обучение, лечение, с търговска цел).
Обяснението за този ръст, според анализаторите, може да се търси в цялостното икономическо оживление и неговото отражение върху заетостта и доходите (особено от 2014 г. насам). Домакинствата загърбват консервативността си от кризисния период и все по-смело пазаруват стоки за дълготрайна употреба и дори нови жилища.
За това спомагат и изключително ниските лихвени равнища по депозитите в момента.
Предвид положителните сигнали за икономиката и през 2017 г., най-вероятно възходящата тенденция при потреблението ще се засилва в следващите месеци. Все пак, обаче, потреблението още е далеч от бумa, на който бяхме свидетели преди рецесията от 2009 г., заключава анализът.
Именно тези положителни сигнали в икономиката накараха синдикатите да настояват за увеличение на заплатите.
Миналата година фирмите са спечелили 15 млрд. лв. и ако инвестират 20% от тях в кадрите си, служителите биха получили средно по 100 лв. отгоре към заплатите си, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
