Когато преди месец Камен (името е сменено, поради висящото разследване, бел.ред.) разбира, че сметките на фирмата му Х са запорирани от частен съдебен изпълнител, той решава, че става дума за грешка. Блокирани са всички оборотни средства по сметките на фирмата, която се занимава с IT комуникации. След запора дружеството изпада в невъзможност да изпълнява договорите си.
Не, не става дума за задължения към някоя банка или претенция от бизнеспартньор или клиент.
Камен и фирмата му стават жертва на схема за измама и изнудване, която действа на принципа на криптовируса WannaCry. Това е зловредният софтуер, който пленява файловете на компютъра ви, а някъде от другия край на света ви изпращат съобщение за откуп, който трябва да ги платите в биткойн, ако искате да ги получите.
В тази схема зловреден софтуер няма. Вместо него комбинация от законови несъвършенства, заспало правосъдие и откровена корупция създават такава абсурдна картина, в която трудно бихте повярвали.
"Повярвайте, не ми е смешно", казва Камен, който през последните два месеца е посветен изцяло на това да се защити от измамата. Това, което той преживява, може да се случи на всеки един друг бизнес в България.
Поздрави от ЮАР
Документално историята започва през февруари, когато в кантората на ad hoc арбитъра Георги Трифонов Иванов на столичната улица "Гургулят" 18Б се събират 60-годишната юарска гражданка Елмари Ибанез, полският ѝ адвокат Саймън Зиемецки и австрийският адвокат Ричард Бласио, който представлява Х.
Поводът всички да се съберат е, че Елмари Ибанез има претенции към "Н." Фирмата получила 3 млн. лв., за да достави в ЮАР телекомуникационно оборудване, но вместо това е пристигнала техника само за 500 хил. лв. Австрийският адвокат заявява, че "Н." няма нищо против процедурата да се проведе пред този арбитър и не оспорва иска на Елмари Ибанез. Адвокатите на двете страни сключват споразумение. Арбитърът Георги Иванов излиза с решение, с което осъжда "Н." да плати на Елмари Ибанез 2 млн. лв. неустойка по сключения договор. Арбитражното решение е връчено на адвокатите.
Така изглежда историята документално. Фактите са коренно различни. В адвокатските колегии в Полша и Австрия няма вписани такива адвокати. На ул. "Гургулят" 18 няма кантора на арбитър, а Елмари Ибанез никога не е подавала подобен иск. Камен е категоричен, че фирмата му никога не е изнасяла техника, имат клиенти в чужбина (но не в ЮАР), на които предоставят услуги,
Темида е сляпа, в лошия смисъл на думата
Три месеца по-късно (колкото е срокът за влизане на решението в сила) Елмари Ибанез се обръща към Софийски градски съд с искане за издаване на изпълнителен лист, с който да предприеме към принудително изпълнение на арбитражното решение Две седмици след образувано на делото съдия Венета Цветкова издава изпълнителен лист за 2 млн. лв.. срещу Х.
Документът е получен от 26-годишния Васил Илиев, който представлява Фондация "Европейски арбитражен трибунал", чийто учредител е. Пред съда той представя заверено от нотариус в ЮАР пълномощно, с което Елмари Ибанез упълномощава фондацията на Илиев да го представлява. Според нотариус Йоханес Уолкър от Претория той никога не е заверявал подобно пълномощно.
Пет дни след като градски съд издава изпълнителния лист, частният съдебен изпълнител Иван Чолаков получава по куриер молба, подадена от Елмари Ибанез. С нея се иска налагане на запор на сметките на фирмата. Още на следващия ден Иван Чолаков издирва сметките на Х и издава запорни съобщения, като изпраща и покана за доброволно изпълнение до дружеството. Така Камен разбира за случилото се.
Чисто изнудване, но кой стои зад него
Няколко дни след като сметките на фирмата му са запорирани, Камен получава съобщения от анонимен потребител, че проблемът му може да бъде решен, ако преведе процент от сумата в биткойн. Тогава той осъзнава, че става дума за класическо изнудване.
Елмари Ибанез не отговори на съобщенията, които "Капитал" изпрати в различни социални мрежи. Тя участва в десетки компании, регистрирани из целия свят, като фигурира и в базата данни Panama Papers. Най-вероятно Ибанез е класически сламен човек, който продава името си, за прикриване на номинални собственици.
Преди година тя се повява като собственик и управител на варненската фирма "Меркюри трейдинг", където е била представлявана от адвокат Миглена Томовска.
Пред "Капитал" Томовска заяви, че не може да си спомни за Ибанез, а после уточни, че не поддържа връзка с нея от дълго време (последното пълномощно е от август миналата година). По всяка вероятност документите, които са представяни по схемата с фирмата Н., са фалшиви, защото подписите на Ибанез по тях видимо се различават.
"Капитал" се опита да се свърже с Васил Илиев, но без успех. Видно от търговския регистър той или негови бизнеспартньори участват в десетки дружества, регистрирани на няколко адреса в София (повечето са на ул. "Шести септември", точно срещу централния вход на вътрешното министерство). Едно от тях е "Специализирана правна поща", което отскоро е собственост колумбийски гражданин и управлявано от южноафриканец, а преди това на един от бизнеспартньорите на Илиев - Иван Найденов. Именно "Специализирана правна поща", която има лиценз за пощенски услуги, е куриерът, през който са изпратени документите до частния съдебен изпълнител Иван Чолаков. Който между другото се появява и по други дела на същите герои.
По информация на "Капитал" по случая се води досъдебно производство за изнудване в особено големи размери, което се наказва до 20 години затвор. Практиката показва, че подобни начинания първо продължават дълго, второ рядко стигат до организаторите на схемата, а ако въобще се стигне до съд, пред него са изправени бушоните. А такива, както разбрахме в този случай, има по целия свят.
Защо е възможно това
В схемата има няколко пропукани звена, които я правят възможна - т.нар. ad hoc aрбитри, които действат в сивата зона; формалистичният подход в съда; очевидно неефективната саморегулация на частните съдебни изпълнители и усещането за безнаказаност, което правоохранителните институции остават, допускайки подобни схеми.
Магистрат, с когото "Капитал" разговаря, сподели, че логиката на производството по издаване на изпълнителен лист се базира на доверие в документа (арбитражното решение) и съдът няма как да проверява за автентичност документите, защото в противен случай ще стане процес върху процеса, а оттам идеята за арбитраж (бърза алтернатива на съда) ще се обезсмисли. Негов колега сподели, че при очевидни опити за измама съдът може да започне да връща молбата за издаване на изпълнителен лист с идеята така да откаже измамниците.
"Гаранциите идват от това, че ако има страна, която не е съгласна, то тя винаги може да обжалва или да направи възражения", коментира магистрата. Това действително е така, но за да поиска отмяна на арбитражното решение от Върховния касационен съд, Х ще трябва да плати държавна такса от 80 хил. лв., които едва ли ще може да си възстанови предвид това, че срещу фирмата най-вероятно седи човек с открадната самоличност и верига от бушони без имущество.
"Действително има проблем с ad hoc (извънредните) арбитри" коментира магистратът, с когото се консултирахме. Основният проблем е в това, че те не се регистрират никъде и както се вижда от случая с Х, достатъчно е просто да напишете три имена. Тази празнота в закона може да се реши лесно със законодателна промяна.
Следващото слабо звено е частният съдебен изпълнител. Иван Чолаков не за първи път попада в скандали. През годините са му налагани няколко дисциплинарни наказания заради нарушения в работата му, като има и над една дузина висящи производства. Първото е още от 2008 г., а последното отпреди няколко месеца. След поредния скандал, който беше разкрит от bTV, от Камарата на частните съдебни изпълнители съобщиха, че ще поискат Чолаков да бъде лишен от права.
"Капитал" се опита да се свърже с него, но той не отговори на мобилния си телефон. В обясненията, които Иван Чолаков дава пред Камарата по пуснатия от Х сигнал, той обяснява, че твърденията (за фалшиви документи и т.н.) са "извън неговата компетентност", а по останалите той добросъвестно е свършил работата си.
Частен съдебен изпълнител коментира пред "Капитал", че когато става дума за измамна схема, какъвто очевидно е случаят, то практиката е взискателят (кредиторът, който търси принудително изпълнение) да бъде "отсвирен" или в краен случай размотаван, за да се откаже сам. "Ако ни стане известно обстоятелство за евентуално извършено престъпление, ние сме длъжни да уведомим прокуратурата" коментира частният съдебен изпълнител, с когото се консултирахме, "Когато го кажем на взискателя, той сам се отказва."
Видно от бързите действия по изпълнителното дело по казуса Х, Иван Чолаков не е имал подобни притеснения. И защитата му е желязна: той действа на базата на съдебно решение - изпълнителният лист, издаден от Софийски градски съд.
Подобно на други сходни измами (имотни или кражби на фирми) в основата на проблема седи липсата на ефективни разследвания срещу тези, които ги организират. Държавата предприема палиативни мерки (като усложняване на процедурата например), които се преодоляват буквално за няколко седмици и така схемата е сменена с нова.
