В петък, 7 юли, президентът Румен Радев разсекрети и втората стенограма от разговорите за КТБ при предшественика му Росен Плевнелиев през юли 2014 г. Тогава на "Дондуков" 2 представители на опозицията и управляващите, съответно ГЕРБ и БСП, ДПС, както и на другите основни политически сили, управителят на БНБ Иван Искров и главният прокурор Сотир Цацаров обсъждат бъдещето на банката, изпаднала в затруднение.

Какво никога няма да прочетем в стенограмите за КТБ, защото не отърва на никого от участвалите в тях:

- Половината около масата са били лични гости, приятели или директно финансирани от банката-пациент, видно от разказите на Цветан Василев и изтеклите списъци с посетители. Според него обикновено, да напомним, за да се запознаят със "съдържанието на един плик";

- Всички около масата, с изключение на домакина Плевнелиев, са се възползвали от "услугите" на медиите, придобивани скъпо и прескъпо с пари на банката-пациент. В тази група медии се включват не само тези на семейството на депутата Делян Пеевски, но и далеч по-широк кръг от вестници, сайтове и телевизии, финансирани от банката-пациент директно или чрез кухи фирми.

- Една година и три месеца преди да затвори банката, беше публикувано пълно и задълбочено разследване в "Капитал" на основата на изцяло публичнодостъпна информация. В него, както и в предишни статии там и в сайта Биволъ, ясно се доказваха сериозни нарушения под формата на концентрация на кредити към свързани лица, т.е. изявления като тези на управителя на БНБ Иван Искров "не знаех" и "откъде да знам" са откровена лъжа, удобна за всички, или поне за повечето около масата, на която се решава съдбата на КТБ.

- При избирането на сега разследвания подуправител на БНБ Цветан Гунев на 12 юни 2013 г. в парламента имаше доста задълбочена дискусия, която между другото повдигаше дори въпроси за информации за "ликвидни проблеми" и "изкупуване на медии чрез фирми на акционери в банки", т.е. отново да кажа за неразбралите - "не знаех" и "откъде да знам" е откровена лъжа, удобна за всички около масата.

- Управителният съвет на БНБ, включително и президентската квота в него, е бил бутафорен, а не регулаторен орган, по отношение на банковия надзор. За целите на спасяването на управителя Искров беше наложена тезата, че съществува някакъв изцяло независим отдел в централната банка - теза, която е, меко казано, спорна по отношение на фиксираните в закона правомощия, и сериозна изненада дори за специализираната аудитория. С оглед на излезлите публикации и задаваните в пленарна зала въпроси през юни 2013 г. и за управителния съвет трудно може да се приеме оправдание тип "не знаех" и "откъде да знам".

- Т.нар. консервативна политика на БНБ, т.е. спирането на издаване на нови банкови лицензи в началото на мандата на Иван Искров, всъщност не е никакъв консерватизъм, а откровен лобизъм и гарантиране на бизнес за няколко добре поставени местни банкери, очакващи в ситуация на регулаторен комфорт да продадат някой ден за деветцифрени суми зле управляваните си банки.

- Финансовото разузнаване в Държавната агенция за национална сигурност (бившето самостоятелно Бюро за финансово разузнаване) е толкова безполезен орган, че дори не се споменава в тази стенограма. Да припомним, че именно с аргументи за финансовата сигурност като част от националната преди години беше направено това сливане. Липсата на председателя на ДАНС в консултативния формат е най-доброто доказателство за проблемите в нейната работа.

- Избирането на управители на БНБ всъщност се оказва силно политически, а не експертен въпрос, с което единствено може да се обясни как един управител като Искров може да се задържи два пълни мандата от шест години всеки и дори да бъде изпратен с благодарности при завършването му. Всъщност стенограмата дава добър отговор на причините за това през репликата на бившия и настоящ премиер Борисов към управителя: "Искров, приятел си ми, но по-добре си подай оставката."

- Очевидно е, но да го кажа - половината от присъстващите в консултациите за КТБ при президента Плевнелиев би трябвало да са свидетели в съдебната зала, а не политици, които да решават "консултативно" кризата около нея. Кой, като пял с поднадзорни лица, кой като премиерът Борисов приемал гости в гаража си в Банкя, кой като посетител в кабинета му, без да има връзка с официалната му дейност на визитката.

С оглед на горното шансовете някога да разберем истината за възхода, политическите зависимости и срива на КТБ официално оценявам не на нулеви, а на отрицателни.

*Авторът е работил като икономически журналист и редактор в "Капитал", сега съосновател на новосформирания Антикорупционен фонд (acf.bg). През февруари 2014 г. Стайков заедно с още 12 граждани внесоха в прокуратурата данни за КТБ и свързани с нея лица, по което започна разследването в КТБ и БНБ.