Живеем в мръсен свят. Където и да отидем, ние сме сред микроби. Бактерии, гъбички и вируси живеят в нашите телефони, автобусните седалки, дръжките на вратите и пейките в парка. Разменяме си тези микроскопични организми когато се ръкуваме или седим в автомобил. Тези микроби си предаваме и чрез парите.
Ново проучване идентифицира стотици различни щамове на бактерии върху доларови банкноти, циркулиращи из Ню Йорк. Но не само това - откритите неща варират от ДНК от домашни любимци до следи от наркотици. Кокаин е открит при почти 80% от доларовите банкноти в Ню Йорк.
Учените обаче успокояват, че разпространението на болести чрез банкноти е рядко и досега не е имало голяма епидемия, която да е започнала от банкомат, пише изданието Conversation.
От автоматите за кафе до контрольорите в градския транспорт - всяка една банкнота, преминаваща от човек на човек, съдържа частица от средата, от която идва - и предава тази частица на следващия човек, следващото място, където отива. Учени от Университета в Ню Йорк са създали цял списък с неща, открити върху проучените от тях долари. Резултатите показват по какъв начин парите могат незабелязано да отразят човешката дейност, като оставят т.нар. молекулни следи.
Сред най-често срещаните бактерии по банкнотите са Propionibacterium acnes - причинителят на акнето, и Streptococcus oralis - бактерии, живеещи в човешката уста.
Изследователски екип, воден от биолога Джейн Карлтън (Jane Carlton) от Университета в Ню Йорк, също така открива следи от ДНК от домашни животни и от специфични бактерии, свързвани с определени храни.
Подобно проучване разкрива следи от ДНК върху бутоните на банкоматите, отразявайки храната, която хората консумират в различните части на Ню Йорк. Хората в Харлем, например, се хранят с повече пилета, отколкото тези в Китайския квартал, които предпочитат повече риба и мекотели.
Следи от кокаин могат да бъдат открити в почти 80% от доларовите банкноти. Други наркотици, като морфин, хероин, метамфетамини и амфетамини, също могат да бъдат открити върху банкнотите, макар и по-рядко от кокаина.
Идентифицирането на храните, които хората консумират и наркотиците, които използват, въз основа на взаимодействието с пари може и да не изглежда на пръв поглед интересно, но учените използват тези данни, за да разберат моделите на болестите.
Повечето от микробите, които учените идентифицират в Ню Йорк, не причиняват болести. Но други проучвания показват, че щамове на бактерии и вируси, причиняващи болести, могат да бъдат прехвърляни с парите.
Резултатите от изследванията показват, че бактерии, причиняващи зарази чрез храната - като салмонела и патогенен щам E.coli - могат да оцелеят върху монети и да ползват банкомати за скривалища.
Други бактерии, като Метицилин-резистентен стафилокок (MRSA), който причинява кожни инфекции, са открити върху банкноти в САЩ и Канада, но е неизвестен размерът, до който могат да разпростират инфекции.
Но дори микроби, причиняващи болести, да могат да оцелеят в места като банкоматите, добрата новина е, че в повечето случаи не заразяват хората. Преносът на болести, свързан с пари, е рядко срещан и досега не са открити епидемии, започнали от банкомати.
Това обаче не пречи да се опитаме да направим парите си по-чисти. Учените работят върху начини за почистване на парите между прехвърлянията. Когато стари банкноти се поставят във въглероден диоксид на специфична температура и натиск, това може да премахне мазнините и мръсотията от човешките пръсти, докато в същото време топлината убива микробите.
Американката валута все още се прави от смес от памук и лен, които имат по-голям бактериален растеж от пластмасовите полимери. Няколко държави вече извършват преход към пластмасовите пари, върху които се задържат по-малко бактерии. Канада е въвела тези пари от 2013 г.
Дори ако парите не са директно отговорни за разпространението на болести, все още историята на пътуването на банкнотите може да проследи по какъв начин хората разпространяват болестите. Уебсайтът WheresGeorge.com, създаден през 1998 г., дава възможност на потребителите да проследят доларови банкноти като запишат техните серийни номера.
За почти 20-те години от съществуването на сайта, WheresGeorge е проследил географското разположене на над 1 милиард банкноти. Физици от института Макс Планк и Калифорнийския университет в Санта Барбара сега използват данни от този сайт за проследяване на епидемии. Информация за придвижването на хората и нивата на контакт, налична в WheresGeorge, дори беше използвана за прогнозиране на разпространението на свинския грип от 2009 г.
