На днешния 9 юли честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. Макар майка му Събка да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 г. го изпраща в Румъния, при чичо му.
Недоволен от решението на баща си Иван Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Тогава той създава повестта „Немили-недраги".
През 1871 г. се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 г. Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват стихосбирките „Избавление” (1878), „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885).
За кратко, от март 1879 г. до септември следващата година, е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 г. Вазов живее в Пловдив, където развива широка обществена дейност. Тук става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.
От 1886 до 1889 г. Вазов живее в Одеса, където създава романа „Под игото”.
През 1889 г., завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 г.
На два пъти – през 1894 и 1896 г., е избиран за народен представител, а в периода 1897 – 1899 г. е министър на народното просвещение. През 1911 г. става отново депутат,този път във Великото народно събрание.
Елате ни вижте!
вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени —
„Елате ни вижте“
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете — вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
„Елате ни вижте“
Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили —
„Елате ни вижте!“