Оказа се, че за повечето преподаватели и студенти в този "водещ" български университет един фалшив изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него.

Какво ни казва тази грозна история за българското образование? 

За тези, които са пропуснали, да припомним с няколко думи. Изпит в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професорката пристига с 30 минути закъснение, а пет минути по-късно предлага: който иска тройка, да си остави празните листове и студентската книжка и да напусне. 90 на сто от студентите се възползват от офертата. 

След още десет минути следва нова - който иска четворка, да напусне. Остават четирима. Малко по-късно двама от тях си казват нещо, което е възприето като опит за преписване. „Ако искате тройки, по-добре излезте“, им казва професорката и те излизат. Остават само двама. След още 30-40 минути е обявено, че изпитът е приключил (час по-рано от регламента). 

Минута след като са предали работите си, двамата научават, че са „разтягали локуми“ - и получават двойки. Единият от тях прави опит да потърси правата си в администрацията, където обаче му казват, че не могат да направят нищо. Предлагат му да подаде жалба до ръководителя на катедрата. Ръководител на катедрата обаче е професорката, от която той иска да се оплаче. Тогава студентът решава да разкаже цялата история във Фейсбук. 

Изолирано явление? 

Някои от прочелите я не му вярват, което е донякъде естествено - всичко е толкова абсурдно и даже смешно, че звучи като измислено, като виц. Но е истина - потвърждават го други участници в събитията. Както и резултатите от официалната проверка и последвалото (само)отстраняване на изпитващата. 

От друга страна може да се допусне, че по изключение професорката точно в този ден е била изнервена, уморена или пък си е имала друга важна работа, тъй че фалшивият изпит е просто изолирано явление. Но едва ли - в социалната мрежа мнозина бивши студенти пишат, че, първо, тази „пародия на преподавател“ е „пословична“ с начина си на изпитване и че при нея „винаги е било така“. И, второ, че в същия този университет са се сблъсквали с много други подобни абсурди, които „отдавна са практика“. И припомнят разкритата преди години схема за уреждане на изпити срещу заплащане, каквито машинации впоследствие бяха разкрити и в други университети. 

Възможно е, разбира се, нещата вече да са се променили. Някои даже твърдят, че въпросният университет се развивал много добре и че не бива да бъдем „черногледи“. Защото заради един фалшив изпит и една „пародия на преподавател“ не могат да се правят обобщаващи изводи за целия университет. Още по-малко пък за цялото българско висше образование. 

Кой уронва престижа на университета? 

Може би щяха да са прави, ако историята беше приключила дотук. Но най-потресаващото в нея тепърва предстоеше - реакцията на работещите и учещите в университета. Оказа се, че за всички тях фалшивият изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. С изключение на оценените с двойки двама студенти, отказали да участват във фалшив изпит и след това проговорили пред телевизията, не се чу нито един глас на възмущение, осъждане или поне разграничаване от станалото. 

Ръководството на университета, например, можеше да накаже провинилия се преподавател, да анулира изпита и да поощри изобличилите безобразието студенти. Нищо подобно. Преподавателката бе оставена да се пенсионира без последствия и сега вероятно ще продължи да „сее знания“ на хонорар в някой друг университет. Фалшивият изпит не е анулиран, понеже това щяло да създаде хаос. Както се казва, пито-платено. Провелата изпита професорка обясни, че така „помагала на децата“. А накрая с последно предупреждение за изключване бе наказана не тя, а разприказвалият се студент, понеже съобщавайки истината, бил „уронил престижа на учебното заведение“. 

Но дори и това учебно заведение да е имало някакъв престиж, сега той е не просто уронен, а направо сринат. И то не от някого другиго, а от самата т.нар. академична общност. Първо, защото с напълно неадекватната си реакция даде основание за съмнението, че всичко в този университет може да е фалшива привидност - като непроведения, но зачетен изпит. И второ, с урока, който дава на своите възпитаници - че истината и справедливостта нямат значение, че когато се сблъскат с лъжата и несправедливостта, трябва да си мълчат, че няма нужда да се полагат много-много усилия в ученето, защото важни са бележките и подписите в книжките, а не знанията. Както и да се плащат навреме таксите, разбира се. 

Урокът е научен 

Ако се съди по преобладаващата реакция на „възпитаниците“, урокът е добре усвоен. Първо от онези 90 и повече процента, които с готовност са се включили в имитацията на изпит, получили са си тройките и четворките и сега си мълчат - какво толкова, важни са „взетите изпити“, не знанията. А тези, които не мислят така (ако има такива), са научили, че няма смисъл, а е и опасно да се противопоставят на системата. 

Стигна се даже до алтернативен студентски протест в защита на „несправедливо“ обвинената преподавателка. Протестиращите смятат, че поведението на оплакалия се студент е „недостойно и целящо единствено лична облага с цел пиар". В телевизионен репортаж говорител на протеста бе попитан дали „проблемът е в оповестяването или в самия изпит". „Проблемът е в оповестяването“, отговори той, без дори да се замисли. 

За много студенти е осъдително не поведението на преподавателката, а реакцията на изобличилия я студент. Преобладаващото мнение в интернет форумите гласи, че и той нямаше да каже нищо, ако не беше получил двойка. „Ако толкова много искаш качествено образование, избери си друг университет“, съветват го колегите му. Също като ректора на УНСС, който през 2013 година посъветва протестиращите студенти да емигрират, след като не им харесва в България. Съветът е излишен. И без това всеки, който иска сериозно образование и може да си го позволи, бяга от България. И само малцина се връщат. 

„Ами сега след тия подигравки и кампания срещу университета - как децата ни ще си намерят работа“, пита по телевизията майка на студентка. Притеснението ѝ е излишно - работодателите и без това знаят много добре доколко могат да разчитат на новоизлюпените висшисти. 

Разбира се, далеч не всички студенти и преподаватели в България са такива. И точно заради тях не бива да се мълчи. Защото техните усилия са обезсмислени и смазани от средата - имитация на изпити, имитация на университети, имитация на образование.