Ако ги изредим по поредност приоритет номер едно е растеж и конкурентоспособност, обяви министърът по председателството на СЕ Лиляна Павлова в интервю за "Дарик. На 31 май тя ще бъде домакин на срещата с Естония и Австрия, на които ще бъде подписан договор за преследване на целите. С двете страни си делим предстедателството. 

В този приеоритет влизат два много важни други за България – бъдещата законодателна инициатива, свързана с единния дигитален съюз и цифров пазар, които ще са в ресора на бъдещия български еврокомисар – г-жа Мария Габриел. В този първи приоритет влиза и „горещия картоф", наречен кохезионна политика - многогодишната финансова рамка след 2020 г.", каза министър Павлова.

Вторият приоритет е свързан със социалната политика, подкрепата и равенството. Важна подтема за България в това направление е решението на Европейския парламент за определяне на 2018 г. за Европейска година на културното наследство. „А тя ще стартира именно от България – на 11 януари, когато правим и официалното откриване на Българското председателство. То ще бъде съчатано с откриването на Европейската година на културното наследство. Това е уникален шанс за нас, за да покажем това, с което сме богати и това, с което сме непознати за Европа", заяви министър Павлов

Третият приоритет е единен енергиен съюз и политиките, свързани с климата, а четвъртият включва сигурност и правосъдие.
„Петият приоритет е „Европа като глобален играч на световната сцена". Приоритетът е насочен в много направления, в които България вижда своята активна и специфична роля. Защото, освен темата за сигурност и миграция, тук става въпрос вече за отношенията Европа-Турция. Особено след последните срещи и визити на нашия министър-председател, очакванията към него са големи, а надеждите са да бъде мост в този процес", заяви министър Павлова. В петия приоритет се включва и темата за Западните Балкани. „Считаме, че тя трябва да е един от основните приоритети на Българското председателство, защото, както казахме, по време на председателството ни не можем да настояваме за нещо „чисто българско". Това не е приемливо, не е и правилно. Но можем да играем важна роля на Балканите. Отваряме също една много интересна и гореща тема - Черно море, както и бъдещото на ЕС", каза още Палова.

На въпрос има ли злоупотреби при ремонтите на НДК, тя отговори, че предстои проверките да установят. „Възложила съм конкретни и ясни четири проверки. Едната приключи, остават три: изискала съм проверка от Централния инспекторат на Министерски съвет, която ще приключи на 17-и юли. Сезирала съм Агенцията за държавна финансова инспекция, която да направи пълен финансов одит и преглед на дейностите, извършени от НДК като търговско дружество. Тя ще приключи в края на юли. Паралелно с това като министър, който поема търговско дружество като принципал, съм възложила одит и за финансовото състояние. Сезирах и органи на ДНСК, за да видим дали строежът в момента отговоря на строителните и инвестиционните изисквания", обясни министър Павлова.

Тя подчерта, че в НДК се провежда обикновен текущ ремонт с подмяна на плочки, на ВиК и отоплителни системи. „За него и съгласно закона, не се изисква решение за строеж, а да има проект, по който да се направи подмяната на настилки, на окачени тавани и т.н. Но не става дума за архитектурно изменение, защото ние запазваме сградата такава, каквато е", завърши министърът.