Вече повече от седмица горящите пластмаси в склад на депото за отпадъци край с. Шишманци, представляват опасен риск за сериозно заболяване, в това число и рак, на населението в района на Пловдив. В същото време екоминистерството заблуждава с изявления по медиите, че щом с неговата мобилна станция се измерват ниски нива за 26 броя показатели, то нямало опасност за живота и здравето на хората. Истината е, че в системата на Изпълнителната агенция за околна среда(ИАОС) не се извършва измерване на емисии в околната среда на диоксини и фурани, поради липса на такава апаратура.
Това посочват от Национално движение Екогласност.
Науката отдавна доказва, че диоксини и фурани се образуват от термични процеси, включващи органични вещества и хлор, в резултат на непълно изгаряне или химични реакции. Диоксините и фураните са неизбежни при изгарянето на пластмаси при температура под 1200 градуса. Диоксините и фураните се отделят във въздуха под формата на газ, пари или свързани с отделените в отпадъчните газове частици - капки, прах, сажди, пепел. Времето на полуживот на диоксини в повърхностния слой на почви варира от 9 до 15 години, а в приземния слой може да достигне от 25 до 100 години.
Познати са 75 представители на диоксините, като някои от тях по класификацията на Международната агенция по изследване на рака (IARC) са включени в Група 1 - доказан канцероген за човека, като фураните са класифицирани в групи с възможен канцероген.
Постъпили в човешкия организъм със замърсените въздух, вода и храни, съдържащи дори много ниски концентраци, диоксините и фураните не се отделят с урината, а се натрупват в мастната тъкан, кръвта и майчиното мляко. Най-чувствителни групи са бременните жени, плодът в майчиния организъм и новородените бебета, които са изложени индиректно на въздействието на диоксини и фурани, посредством плацентата и майчиното мляко. Те могат да предизвикат малформации даже и при нищожни количества, попаднали в майчиния организъм.
Според Американската национална агенция по околна среда (USEPA), 1994 г., диоксините са по-токсични от арсена и вредят на човека, като могат да предизвикат ракови заболявания, полиневропатия, хепатит, алергия, увреждане поколението, намалено количество на сперматозоидите, спиране на пубертетното развитие, кожни изменения, феминизация у момчетата, потискане на имунната система, хронични фарингити, бронхити и ангини, ендометриоза, хлоракне, неврологични смущения, най-честите от които са: главоболие, депресия, раздразнителност, замаяност, безсъние, тремор, анорексия, апатия, умора, забавено мислене, алиенация, проблеми с концентрацията, изменения в половата самоопределеност и поведение, отслабване на мускулатурата, намалена скорост на нервните предавания, проблеми с ерекцията и т.н.
Типичен пример за дермалната токсичност (хлоракне и хиперпигментация) е отравянето на президента на Украйна Виктор Юшченко с диоксини.
За жалост, след подобно премълчаване на истината точно преди 5 години - при обгазяването на жилищните квартали на гр. Враца от горящ склад с пластмаси от софийския боклук, от Национално движение "Екогласност" и Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" след безуспешно сезиране на съдебната система в България, уведомихме с петиция Европейския парламент и Еврокомисията, а едва преди година се получи отговор, в който обаче от Брюксел заявяват че "българските органи не са нарушили правото на ЕС, като не са гарантирали наблюдение, анализ и оценка на концентрациите на тези два замърсителя в атмосферния въздух". Правното основание било, че Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, "не изисква от държавите-членки да наблюдават, анализират и оценяват нивата на диоксини и фурани". Нещо като в хумореската "Мирча Кришан и краставицата" - ИАОС измерва само и само това, което не е фатално за здравето ... за да не се плаши населението.
