Днес отбелязваме 136 години от гибелта на Васил Левски - Апостолът на свободата, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет.
В Карлово ще се състои панихида за Апостола от 10 часа в Храм "Св.Богородица", от 11 часа на площад "Васил Левски" ще се проведе митинг-поклонение, след което е организирано шествие до родната къща на Васил Левски и поднасяне цветя на гроба на Гина Кунчева.
От 12 часа е предвидена среща-разговор с автора на книгата проф. Иван Стоянов "Любен Каравелов, нови щрихи към живота и дейността му" в Националния музей "Васил Левски".
17.00 часа в храм "Света София" ще бъде отслужена архиерейска панихида в памет на Йеродякон Игнатий- Васил Левски.
Панахидата ще отслужи Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан. В 17.45 ч. от храм "Света София" до паметника на Васил Левски ще премине литийно шествие.
Възпоменателната церемония по повод 136 години от обесването на Васил Левски ще започне в 18.00 часа пред паметника на Апостола.
Слова за делото на Апостола на Свободата ще произнесат кметът на София Бойко Борисов и президентът на Република България Георги Първанов.
В рамките на церемонията ще бъдат изпълнени от камерен хор "Юлангело" - "Достойно есть" и "О, майко моя". Гвардейския духов оркестър ще изпълни Химна на Република България и Ботевия марш.
Венци пред Паметника на Васил Левски ще бъдат положени от името на президента на Република България Георги Първанов, председателя на Народното събрание Георги Пирински, министър председателя Сергей Станишев, кмета на София Бойко Борисов, кмета на Карлово Найден Найденов, председателя на Общобългарски комитет "Васил Левски", политически и обществени организации и жители и гости на София.
Думи за Апостола....
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли -6 юли стар стил 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Яна и Марийка.
Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.
Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище "Св. Св. Кирил и Методий", основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
През 1861 г. под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело.
Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски - според легендата е направил "лъвски" скок по време на военни упражнения.
На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар.
През това време преосмисля изминатия път.
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие.
Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. - Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април - 4 май 1872 г.).
В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети...
Залавяне и смърт
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.
Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.
Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович.
В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
На 19 февруари(6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски.
Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
Отношението към Левски днес
В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски" в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей "Васил Левски" в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир.
В момента портрети на Левски са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Портрет на Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.
Избран е през 2007 г. за "най-великия българин" на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
В Карлово ще се състои панихида за Апостола от 10 часа в Храм "Св.Богородица", от 11 часа на площад "Васил Левски" ще се проведе митинг-поклонение, след което е организирано шествие до родната къща на Васил Левски и поднасяне цветя на гроба на Гина Кунчева.
От 12 часа е предвидена среща-разговор с автора на книгата проф. Иван Стоянов "Любен Каравелов, нови щрихи към живота и дейността му" в Националния музей "Васил Левски".
17.00 часа в храм "Света София" ще бъде отслужена архиерейска панихида в памет на Йеродякон Игнатий- Васил Левски.
Панахидата ще отслужи Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан. В 17.45 ч. от храм "Света София" до паметника на Васил Левски ще премине литийно шествие.
Възпоменателната церемония по повод 136 години от обесването на Васил Левски ще започне в 18.00 часа пред паметника на Апостола.
Слова за делото на Апостола на Свободата ще произнесат кметът на София Бойко Борисов и президентът на Република България Георги Първанов.
В рамките на церемонията ще бъдат изпълнени от камерен хор "Юлангело" - "Достойно есть" и "О, майко моя". Гвардейския духов оркестър ще изпълни Химна на Република България и Ботевия марш.
Венци пред Паметника на Васил Левски ще бъдат положени от името на президента на Република България Георги Първанов, председателя на Народното събрание Георги Пирински, министър председателя Сергей Станишев, кмета на София Бойко Борисов, кмета на Карлово Найден Найденов, председателя на Общобългарски комитет "Васил Левски", политически и обществени организации и жители и гости на София.
Думи за Апостола....
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли -6 юли стар стил 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Яна и Марийка.
Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.
Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище "Св. Св. Кирил и Методий", основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
През 1861 г. под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело.
Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски - според легендата е направил "лъвски" скок по време на военни упражнения.
На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар.
През това време преосмисля изминатия път.
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие.
Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. - Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април - 4 май 1872 г.).
В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети...
Залавяне и смърт
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.
Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.
Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович.
В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
На 19 февруари(6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски.
Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
Отношението към Левски днес
В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски" в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей "Васил Левски" в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир.
В момента портрети на Левски са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Портрет на Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.
Избран е през 2007 г. за "най-великия българин" на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
