Милиони са засегнати и десетки хиляди умират всяка година от т. нар. опиоидна криза в САЩ. Предварителните данни сочат, че през миналата година от свръхдози са починали 62 497 души, което е ръст с 19% и по всичко личи, че проблемът ще продължи да се задълбочава. Това вече е водещата причина за смърт на американците под 50 години. За сравнение при катастрофи са загинали около 40 хил. души и то при условие, че 2016 г. беше най-смъртоносната на пътищата в САЩ, според „Националния съвет за безопасност“ (National Safety Council).
Броят на починалите от свръхдози расте непрестанно от 80-те години на XX век насам, когато е бил под 10 хил. годишно и проблемът не касае толкова нелегалното разпространение на наркотици, колкото легалната продажба на болкоуспокояващи лекарства.
През последните 30 години в САЩ и Канада масово се изписват обезболяващи лекарства, базирани на опиоиден алкалоид. Това става със силно лобиране и рекламни кампании от няколко големи фармацевтични корпорации, които обявяват „война на болката и страданията“ на американците. В резултат милиони хора се оказват пристрастени към силните болкоуспокояващи. А в САЩ и Канада вече се говори за опиоидна криза с мащабите на епидемия.
През 90-те години на миналия век лекари и производители на лекарства се съгласяват, а мнозина все още го правят, че Америка има сериозен проблем с болката - десетки милиони американци изпитват изтощителни хронични болки и остават нелекувани. Решението, подкрепено от подвеждащ маркетинг на фармацевтичните компании, е като изписват масово болкоуспокояващи, базирани на опиоиден алкалоид, като оксикотин (OxyContin), перкоцет (Percocet) и викодин (Vicodin).
Това води до непредвидени и опустошителни резултати. Злоупотребите с болкоуспокояващите се увеличава и нарастват смъртните случаи от свръхдози, свързани с тези лекарства. Когато политиците и лекарите вече не могат да игнорират проблема, те ограничават достъпа до лекарствата. Но федералните данни показват, че много от пациентите са станали зависими и не просто не са се отказали от болкоуспокояващите, но са преминали към по-евтиния и по-силен опиоид - хероина или дори към още по-силния фентанил.
Канадски изследователи проследяват произхода на опиоидната криза до едно писмо, публикувано преди почти 40 години.
В него се казва, че силните обезболяващи лекарства на основата на опиоиден алкалоид не водят до пристрастяване. То е публикувано в „Ню Ингланд Джърнал оф Медисин“ (New England Journal of Medicine) през 1980 г.
Според изследователите престижът на списанието е помогнал изключително много за налагане на погрешното схващане в САЩ, че опиоидите са безопасни.
Въпросното писмо е цитирано повече от 600 пъти, в различни публикации, в повечето, от които се посочва, че опиоидите не водят до пристрастяване.
То е озаглавено „Рядка пристрастеност при пациенти, лекувани с наркотици“ и е съвсем кратко. В него се твърди, че при проведено проучване на 11 882 болни, хоспитализирани и лекувани с медикаменти, базирани на опиоиден алкалоид, са регистрирани само четирима пациенти, които са се пристрастили, от тези без предишна медицинска история на зависимости.
Въпреки че то описва ефекта на наркотици, каквито вече не се използват днес и то в контролирани условия, текстът е използван от фармацевтичните компании за доказателство, че съвременните лекарства като оксикотин са безопасни извън болнична среда.
През 2007 г. производителите на оксикотин обаче се признаха за виновни във федерален съд, за това, че „погрешно“ са твърдели, че медикаментът е по-малко пристрастяващ и в по-малка степен обект на злоупотреба от други лекарства за болка.
Но опиоидната криза изглежда далеч от разрешаване. През 2016 г. предишният президент на САЩ Барак Обама призова законодателите в Конгреса да действат и призна, че няма просто решение на проблема, който не само убива хиляди, но съсипва животите на много повече.
„Единственият начин, по който да намалим търсенето, е да осигурим лечение и да се отнасяме към него като здравен проблем, а не само като криминален“, заяви Обама, по време на среща с шефовете на службите за употребата на хероин в САЩ.
През март тази година настоящият президент Доналд Тръмп обяви създаването на специална комисия за справяне с опиоидната криза. „Това е тотална епидемия“, коментира тогава той.
Само че готовността на Тръмп да се изправи срещу могъщото лоби на фармацевтичните компании изглежда под въпрос, особено след като в предложението му за федералния бюджет за 2018 г. средствата за Службата за национален контрол над лекарствата се намаляват с 95%, от 388 на 24 млн. долара.