Риба без лице и други странни същества, много от които нови видове, бяха изкарани от дълбоките води край Австралия. Това стана по време на научна експедиция, която проучва части от океана, които досега не са били изучавани, съобщава Phys.org.
Едномесечното пътешествие по източното крайбрежие на Австралия проучва живота в тъмната и студена бездна на 4 км под повърхността, като се използват мрежи, сонари и дълбоководни камери.
Главният учен на борда на кораба "Investigator" Тим О`Хара (Tim O'Hara) от Museums Victoria съобщи, че изследваната зона е "най-непроучваната среда на Земята". Става дума за района от Лонстън в Тасмания на север към Коралово море.
Светлочервени, покрити с шипове скални раци, слепи морски паяци и дълбоководни змиорки са само част от събраните от учените видове до момента от началото на експедицията на 15 май. Един от най-необичайните видове е риба без лице, която досега е засичана само един път - през 1873 г. от пионерската научна експедиция на HMS Challenger край Папуа Нова Гвинея.
"Тя няма никакви очи или видим нос, а устатата й се намира отдолу", обяснява О`Хара. На подобни големи дълбочини е толкова тъмно, че създанията често нямат очи или произвеждат собствена светлина чрез биолуминисценция, допълва той.
Друго откритие са месоядни водни гъби, които си служат със смъртоносни шипчета, направени от силиций. Те улавят малки ракообразни, като ги набождат на своите шипове и след това бавно ги смилат. Тази техника се различава от повечето дълбоководни гъби, които се прехранват с бактерии и други едноклетъчни организми, донесени от преминаващите течения.
"Имаме 27 учени на борда, които са изявени в своите сфери на дейност, и те ми казват, че близо една трета от това, което сме открили, са нови видове", съобщава О`Хара, като отбелязва, че вече са изкарани няколко хиляди вида, а остават още 2 седмици от експедицията.
Животът на подобни дълбочини е живот под голямо налягане, без светлина, оскъдна храна и ниски температури, родно място на животни, които са еволюирали по уникални начини, за да оцелеят. При липсата на храна, те обикновено са малки и се движат бавно. Много тях са подобни на желе и прекарват повечето от живота си носейки се по течението, докато други имат страховити шипове и зъби и се притаяват в очакване храната сама да дойде до тях.
Работата в подобна среда е предизвикателство. О`Хара признава, че всяко спускане отнема до седем часа за разгъване и прибиране на оборудването и неговия осемкилометров кабел до дъното на океана. Събраните данни обаче са в помощ за подобряване на разбирането на дълбоководните местообитания край Австралия, тяхното биоразнообразие и екологични процеси, подчертава О`Хара.
