Преди три години в столичния квартал "Горубляне" започва проект за разделно събиране на отпадъци по модела "от врата до врата". Всяко желеащо да се включи домакинство от района получава безвъзмездно собствена жълта кофа за метал и пластмаса в дома си, а от фирмата за оползотворяване на отпадъка Екопак се наемат безплатно да ги събират два пъти в месеца. Реализацията и ефектът от проекта обаче е "тотална катастрофа" (по думите на предствител на организацията Екопак).

Преди една година местната власт в Свиленград иска да въведе разделно събиране "от врата до врата". Най-трудното нещо, с което се сблъсква при реализирането на проекта си е да убедят организацията за събиране на отпадъци, с която общината има сключен договор да ги подкрепи и да им съдейства. А тя е отново Екопак и причината за резервите е горчивият опит от столичния квартал "Горубляне".

Все пак местната управа в Свиленград успява да убеди фирмата и стартира пилотно със 100 домакинства в къщи на няколко съседни улици. Практиката им се оказва изключително успешна, а до 2018 г. амбициите на общината е да покрие всички едноетажни и ниски кооперации в града.

А тайната, която в първия случай води до пълен провал, а във втория – до обнадеждаващ успех, разбираме, се крие във волята и ангажираността на местната власт, която трябва да положи постоянни усилия, за да информира гражданите защо се прави и да контролира целия процес. В случая със Свиленград това е част от по-голямата цел на общината да се справи с боклука на града, а управата му знае точно защо има смисъл да го прави.

В Свиленград вече са извървели доста стъпки към намаляване на боклука за депото, усетили са ефекта реално и ще се опитат да станат първата община в България, влязла в европейската мрежа на общини с Нулеви отпадъци. "Дневник" разговаря със заместник-кмета Мария Костадинова за мотивите и опита от разделно събиране директно от домовете на хората – нещо доказало ефекта си, но все в други държави.

По-малко разход за отпадъци

Ръководството в община Свиленград е едно и също вече четвърти по ред мандат – начело с независимия кмет Георги Манолов, и добре познават процеса за разделно събиране на отпадъци, рециклиране и ополозотворянето им. Решават да преминат към разделно събиране директно от домовете, основно за да намалят битовия отпадък и така да съкратят разходи. "Регионалното депо, където извозваме отпадъците е на 40 км разстояние от града, до град Харманли. "Това ни коства много разходи за транспорт, плащаме депониране на тон отпадък. Затова търсехме вариант как да намалим количеството отпадък," обяснява Мария Костадинова.

Единият начин да се случи това е да намалят зелената маса отпадък, т.нар.биоотпадък, който е в съществени количества в малко населено място, където хората гледат зеленчуци, плодове, трева. Затова скоро общината и общинското предприятие ще въведат нови кафеви кофи за биотпадък, които ще се извозват до компостираща инсталация, за нея вече имат одобрено финансиране.

Удобството като движеща сила

Другата причина да стигнат до модела "от врата до врата" е фактът, че цветните контейнери в града са доста отдалечени от жилищните сгради и домакинствата. С времето гражданите започват да изхвърлят в тях общ отпадък и много зелена маса. Така кофите се пълнят основно с битов отпадък и се обезсмислят. От общината преценяват, че ако взимат разделения отпадък от самите домакинства, това ще е по-комфортно за ползвателите, но и ще повиши контрола и ще има ефект за намаляване на отпадъците като цяло.

Така хората в 100 домакинство започват да отделят хартията и пластмаса в една жълтата кофа, а в зелената – общите битовите отпадъци. За стъклото общината решава да запази контейнерите в определените точки по кварталите за разделно събиране из града. Стъклото се събира по-рядко, по-малко се изхвърля.

Моделът жъне успех и защото е много удобен за гражданите, разделното събиране се случва в къщи, не се налага да се ходи до някъде. Хората осъзнават, че именно от тях зависи да го направят.

Има определен ден по график на събиране по домовете, за който предварително се известяват хората. Тогава кофите се извеждат пред домовете, за да може фирмата да го вземе и извози.

Само няколко месеца са нужни, за да се види осезаем резултат. "Видяхме, че по този начин кофите наистина са пълнят за две седмици и то само с хартия и пластмаса."

Засилен контрол

А обяснението Костадинова открива отчасти в манталитета на хората, но и в силния контрол и отговорност на общината: "Живеем в малък град и хората се познават, за тях има значение да го правят както трябва. Има и елемент на престиж. Но и местната власт не остави нещата до раздаване на кофи, а заложи на много засилен контрол. Още преди да бъде събиран отпадъкът от домовете, общинските инспектори обикалят и проверяват какво има в кофите и дали се разделя правилно."

Разясняване защо и как

Важна роля изиграва и силна информационно-разяснителна кампания защо се прави и как да се случва – и чрез регионалните медии, и от самите хора, които си споделят за удобството и ефекта. Инспекторите на общината обикалят по домовете, от врата на врата да разясняват на всеки защо го правят и как да става.

Резултатът се вижда, когато сравняват колко се изхвърля разделно само от тези 100 домакинства с новата система с количеството от предходен месец, когато са практикували старата система за изхвърляне."

Разликата беше голяма, а изхвърлените разделно отпадъци бяха абсолютно чисти, което е от голямо значение за фирмата, това означава за тях повече рециклиран материал. Когато е смесен, се налага наново да го сепарират, а това освен допълнителен труд, са и разходи."

В пилотния си проект община Свиленград е предложила за пет години системата "от врата до врата" да покрие постепенно всички домакинства в къщи в целия град. След пилотния успех обаче самата фирма се обръща към общината с идея да увеличат домакинствата на 1000 като добавят към вече практикуващите още 900. И това ще се случи след сега, юни месец.

В момента системата е покрила 1/3 от жителите – общо в града има към 3 500 еднофамилни жилища До година тя ще обхване всички еднофамилни жилища. За блоковете това няма как да стане и там са на системата с контейнерите.

Финансовият стимул

Общината настоява за тези семейства да има и финансови стимули. "Хората, които полагат тези усилия е редно да бъдат облекчени финансово като вид стимул, да бъдат облекчени и да плащат по-малко такса за битови отпадъци. Логично е когато генерираш по-малко отпадък, да плащаш по-малко, но това зависи вече от промяна в закона," посочва Мария Костадинова.

Законът в момента не забранява на една община сама да инициира промяна в изчислението на такса битови отпадъци. "Притесняваме, че ако не приемат закона, така че той да задължи масово всички общини да таксуват на база количество отпадък, трябва да прецизираме много добре всички текстове, за да не стигнем до другата крайност, а именно да тръгнат дела срещу местната власт, например граждани да се жалват, че общината не е спазила закона."

Бизнесът с такса на количество

Въпреки това, от февруари голяма част от фирмите в Свиленград вече плащат такса на генерирано количество – с въвеждането на плащане на количество малка кофа, голяма кофа или контейнер, което според Костадинова е "по-справедливо определяне на такса смет"

Специална комисия преценява коя фирма какви отпадъци изхвърля и дали декларираното количество отговаря на реалното. Този начин на процедиране е в интерес и на двете страни.

"Това е начинът да е по-справедливо," убедена е зам.кметът на граничния град. Според нея е редно да се направи всичко възможно да се стимулират хората да разделя ти да се рециклира.

Свиленград вечи има изградена площадка за строителни отпадъци, за електроника, за хартия. Така по-малко ще отива като общ отпадък на депото на Харманли, ще плащаме по-малко отчисления, които никак не са дребна сума. И това непрекъснато се обяснява на хората.

Бавенето на приемането на ново изчисление за такса битови отпадъци, според Костадинова е чисто политически ход. Тя често споделя добрите практики и опит на града си по конференции и дискусии, но повечето градоначалници сами не желаят да се захващат, поне не в техния мандат.