Юлиана Колева, Албена Борисова
Независимо дали промяната в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), разрешаваща безпроблемен достъп на МВР до данните от интернет трафика, се е прокраднала в окончателния вариант на проекта след процедурно нарушение или не, ако разпоредбата бъде одобрена в петък в пленарната зала, оборването й ще стане много трудно. Така коментираха в четвъртък политици и експерти поредния опит за лесен достъп на вътрешното министерство до историята за телефонната и интернет комуникацията. Ако отхвърлената от Върховния административен съд (ВАС) практика за нерегламентирано поискване на данните, предвиждана доскоро в Наредба 40, бъде пренесена в закона, той може да бъде обжалван само пред Конституционния съд или да се търси вето на президента. Политици обаче прогнозират, че нито държавният глава ще блокира закона, нито ще е лесно да се отмени текстът като противоконституционен. В петък парламентът трябва да гласува на второ четене и поправка в ЗЕС, разширяваща правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, които според експерти също противоречат на конституцията.
Скандалът за новия опит на МВР да си осигури лесен достъп до данните започна тази сряда, когато се оказа, че в окончателния доклад на транспортната комисия сред законите, по които ще се напише наредбата за съхраняването и достъпа до данните, е включен Законът за МВР. Както в сряда, така и в четвъртък по време на дебатите по текста депутати, участвали в заседанието на транспортната комисия на 22 януари, заявиха, че са гласували бъдещата наредба да се съобрази само с три закона - за специалните разузнавателни средства, за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. Стенограмата от дискусията в края на януари също показва това. "В Закона за МВР се предвижда оперативно-издирвателната дейност да се извършва както в случаите на застрашена национална сигурност, така и при заплаха за обществения ред. По-широка категория от обществен ред няма - така всеки ще може да рови из данните за когото си пожелае", обясни шефът на групата на БНД Борислав Ралчев. Депутати коментираха, че истинският инициатор на поправката е МВР."Нелепост е да се твърди, че висшият законодателен орган трябва да се съобрази с решение на ВАС. Суверенна воля на парламента е да прецени какво ще приеме, а съдилищата изпълняват приетото", заяви зам.-председателят на транспортната комисия Камен Костадинов (ДПС).
Ако се съди по коментарите четвъртък в парламента, текстът в полза на МВР има реален шанс да бъде одобрен в петък. Теоретично БСП и ДСП разполагат със 115 гласа. Групите, които дадоха знак, че ще гласуват "против" - НДСВ, СДС, ДСБ, БНД, движение "Напред" и независимите депутати, събират общо 114 гласа. Те не могат да разчитат на 11-те депутати от "Атака", които обявиха, че напускат парламента и не присъстват на заседанията.
Нови права на КРС могат да "разрешат" ефир на кабелните канали
Изменения в ЗЕС, прокарани в последния момент в ресорната комисия, разширяват правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според предложения параграф 77 до издаването на цифровите лицензи КРС ще може да пуска в ефир оператори при правила, определени от самата комисия. Това ще става чрез "разрешения" и противоречи на досегашната практика за конкурси. От тази възможност няма да могат да се ползват операторите с временни лицензи, но биха могли да кандидатстват на практика всички кабелни канали. В същото време още миналата година Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да не провежда конкурси за свободните аналогови честоти, за да не блокира цифровизацията. Според експерти промените противоречат на конституцията, пренебрегват медийния закон и създават условия за раздаване на честоти на тъмно. Освен това, ако въз основа на този текст оператор получи ефир и се окаже, че достига до над 50% от населението, той автоматично трябва да бъде качен на мултиплекс още при първия етап на цифровизацията. "Обсъдихме казуса, но ще обявим официално позицията си след гласуване на текстовете", коментира Мария Стефанова от СЕМ. Председателят на медийната комисия Иво Атанасов (БСП) заяви, че няма представа какво налага въпросната промяна. Ефирните оператори отказаха коментари, преди поправките да станат факт. Според играчи на пазара от поправката ще се възползва ТВ7, която от края на миналата година се контролира от издателката на "Монитор" и "Телеграф" Ирена Кръстева.
Независимо дали промяната в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), разрешаваща безпроблемен достъп на МВР до данните от интернет трафика, се е прокраднала в окончателния вариант на проекта след процедурно нарушение или не, ако разпоредбата бъде одобрена в петък в пленарната зала, оборването й ще стане много трудно. Така коментираха в четвъртък политици и експерти поредния опит за лесен достъп на вътрешното министерство до историята за телефонната и интернет комуникацията. Ако отхвърлената от Върховния административен съд (ВАС) практика за нерегламентирано поискване на данните, предвиждана доскоро в Наредба 40, бъде пренесена в закона, той може да бъде обжалван само пред Конституционния съд или да се търси вето на президента. Политици обаче прогнозират, че нито държавният глава ще блокира закона, нито ще е лесно да се отмени текстът като противоконституционен. В петък парламентът трябва да гласува на второ четене и поправка в ЗЕС, разширяваща правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, които според експерти също противоречат на конституцията.
Скандалът за новия опит на МВР да си осигури лесен достъп до данните започна тази сряда, когато се оказа, че в окончателния доклад на транспортната комисия сред законите, по които ще се напише наредбата за съхраняването и достъпа до данните, е включен Законът за МВР. Както в сряда, така и в четвъртък по време на дебатите по текста депутати, участвали в заседанието на транспортната комисия на 22 януари, заявиха, че са гласували бъдещата наредба да се съобрази само с три закона - за специалните разузнавателни средства, за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. Стенограмата от дискусията в края на януари също показва това. "В Закона за МВР се предвижда оперативно-издирвателната дейност да се извършва както в случаите на застрашена национална сигурност, така и при заплаха за обществения ред. По-широка категория от обществен ред няма - така всеки ще може да рови из данните за когото си пожелае", обясни шефът на групата на БНД Борислав Ралчев. Депутати коментираха, че истинският инициатор на поправката е МВР."Нелепост е да се твърди, че висшият законодателен орган трябва да се съобрази с решение на ВАС. Суверенна воля на парламента е да прецени какво ще приеме, а съдилищата изпълняват приетото", заяви зам.-председателят на транспортната комисия Камен Костадинов (ДПС).
Ако се съди по коментарите четвъртък в парламента, текстът в полза на МВР има реален шанс да бъде одобрен в петък. Теоретично БСП и ДСП разполагат със 115 гласа. Групите, които дадоха знак, че ще гласуват "против" - НДСВ, СДС, ДСБ, БНД, движение "Напред" и независимите депутати, събират общо 114 гласа. Те не могат да разчитат на 11-те депутати от "Атака", които обявиха, че напускат парламента и не присъстват на заседанията.
Нови права на КРС могат да "разрешат" ефир на кабелните канали
Изменения в ЗЕС, прокарани в последния момент в ресорната комисия, разширяват правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според предложения параграф 77 до издаването на цифровите лицензи КРС ще може да пуска в ефир оператори при правила, определени от самата комисия. Това ще става чрез "разрешения" и противоречи на досегашната практика за конкурси. От тази възможност няма да могат да се ползват операторите с временни лицензи, но биха могли да кандидатстват на практика всички кабелни канали. В същото време още миналата година Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да не провежда конкурси за свободните аналогови честоти, за да не блокира цифровизацията. Според експерти промените противоречат на конституцията, пренебрегват медийния закон и създават условия за раздаване на честоти на тъмно. Освен това, ако въз основа на този текст оператор получи ефир и се окаже, че достига до над 50% от населението, той автоматично трябва да бъде качен на мултиплекс още при първия етап на цифровизацията. "Обсъдихме казуса, но ще обявим официално позицията си след гласуване на текстовете", коментира Мария Стефанова от СЕМ. Председателят на медийната комисия Иво Атанасов (БСП) заяви, че няма представа какво налага въпросната промяна. Ефирните оператори отказаха коментари, преди поправките да станат факт. Според играчи на пазара от поправката ще се възползва ТВ7, която от края на миналата година се контролира от издателката на "Монитор" и "Телеграф" Ирена Кръстева.
Източник: dnevnik.bg