Бактерите в червата могат да влияят на човешкия мозък, смятат все повече учени през последните години. Микрофлората в нашата храносмилателна система може да провокира неврологични разстройства, да повиши риска от инсулт и да влияе на психичното ни състояние, предизвиквайки тревожност и депресия.

Чревната революция
Статия, публикувана наскоро в Microbiome разкрива връзка между измененията в чревната микрофлора и синдрома на хроничната умора.

Друго изследване демонстрира как симптомите на Паркинсон зависят от видовия състав на бактериите в стомашно-чревния тракт.

На пръв поглед такава връзка противоречи на здравия разум. Как могат микроорганизми в червата да влияят на мозъка? Учените едва започват да разгадават природата на тази връзка, макар отдавна да се предполага, че микрофлората играе важна роля за благополучието на целия организъм, включително и нервната система. Ако по някакъв начин се измени съставът на бактериите в нашето тяло, ние се оказваме уязвими за различни болести.

В нашия организъм чрез стомашно-чревния тракт попадат различни вещества, включително ксенобиотици - пестициди, битова химия, лекарства. Бактериите, които живеят в нас, изпълняват защитна функция, като разрушават тези съединения. Но ксенобиотиците могат да въздействат на самите микроорганизми, променяйки състава им. Това ни прави по-уязвими. Нещо повече - може да се размножат вредни бактерии, които отделят вещества, водещи до неврологични разтройства.

Изследователи от Калтек (Калифорнийския технологичен институт) провели интересен експеримент с мишки. Мишките били генно модифицирани и страдали от подобни на Паркинсон симптоми. Оказало се, че състоянието на индивидите, които се отглеждали в стерилни условия, не било така тежко, както на живеещите в обикновени клетки. Когато на здрави животни, обаче, били вкарани бактерии от червата на хора, болни от Паркинсон, състоянието на мишките рязко се влошило.

Бомба със закъснител в мозъка
Ново изследване, публикувано в Nature разкрива още по-плашеща картина. Оказва се, че бактерии могат да сложат в мозъка ни "бомба със закъснител". Американски учени изследвали появата на церебрални кавернозни малформации (ЦКМ) — дефекти в кръвоносните съдове в мозъка, които могат да доведат до различни симптоми - главоболие, гърчове, паралич, загуба на зрението или слуха. Понякога може да доведат до кръвоизлив и смърт. Ако не може да бъде отстранена хирургически опасната малформация, единственото, което могат да направят лекарите е да осигурят грижа за болния, няма ефективно лечение.

Предишни изследвания показват, че предразположението към ЦКМ може да се предава по наследство. Главна роля в този случай играят мутации в гените, които предизвикват разрастване на стените на кръвоносните съдове. Въпреки това, независимо от еднаквите мутации, при различните хора ЦКМ се проявява различно, което значи, че има и друг фактор.

За експериментите си биолозите от Пенсилванския университет използвали мишки, генно модифицирани да образуват малформации в кръвоносните съдове в мозъка. Учените наблюдавали няколко поколения. В крайна сметка, обаче, в поколението имало резистентни индивиди без следи от малформации, макар мутациите да не били изчезнали. Изследователите забелязали, че когато в стомаха на животните се откривали патогенните бактерии Bacteroides fragilis, предизвикващи загнояване, малформациите също се появявали. За да проверят връзката на малформациите с микроорганизма в стомаха, биолозите вкарали бактерии в коремната кухина на 16 резистентни мишки. При 9 от тях се развили възпаление на далака и съдови дефекти.

Когато имунната система атакува Bacteroides fragilis, загиналите бактерии отделятт вещество, наречено липополизахарид. То предизвиква извънредно усилване на възпалителните реакции и може да доведе до полиорганна недостаточност. Учените инжектирали липополизахарид на генно модифицирани и обикновени мишки. Индивидите с мутации развили съдови увреждания в мозъка.

За да попадне в мозъка, съединението прябва да премине хематоенцефаличната бариера - физиологичната преграда между кръвоносната система и централната нервна система. Тя препазва мозъка от попадане на микроорганизми и токсини в него. Изследователите смятат, че липополизахаридът влияе на нервната система, като активира рецепторите TLR4 в кръвоносните съдове. TLR4 предизвиква ненормално нарастване на клетките, което води до образуването на малформации.

Психична власт
През 2000 год при наводнение в канадския град Уокертън питейната вода била заразена с микроорганизми. Над 2000 души развили остри стомашно-чревни инфекции. Мнозина имали синдром на раздразненото черво. За страдащите от него е характерно тревожно и депресивно състояние.

Били проведени експерименти с мишки - чревна микрофлора от едно животно била "присадена" на друго, Опитите показали, че по този начин може да бъде "трансплантирано" по-смело или по-страхливо поведение.