Според легендите главният гръцки бог Зевс, покровител на гръмотевиците и светкавиците се родил изпод земните недра. Сега историците и археолозите се надяват, че най-накрая знаят точно къде.
Древните гърци започнали най-напред да почитат своя най-властен бог в планината Ликеон в област Аркадия на полуостров Пелопонес.
Това твърди екип от гръцки и американски археолози, които наскоро извършили разкопки в планината и открили следи от предмети, често използвани при церемониални чествания, пише grreporter.info.
Учените датират находките на възраст повече от три хиляди години, които ги правят най-старите, свързани с почитането на Зевс.
Това откритие поставя под съмнение досегашното вярване, че Зевс е роден в планината Кронос на остров Крит, за което говори поне един класически историк. Дейвид Романо от Университета в Пенсилвания, който е част от екипа направил разкопките при планината Ликеон твърди, че те са толкова стари, колкото е и самата идея за Зевс.
"Находките, които намерихме говорят, че на върха на планината са се провеждали чествания на главния древногръцки бог още преди 3300-3400 години", казва Романо. Завс е най-важната фигура в древногръцката митология, той е повелителят на небето и върховният господар на планината Олимп. Баща е на най-важните богове - Атина на мъдростта и победата, Аполон на слънцето, Афродита на любовта и красотата, но и на много смъртни герои като например Херакъл.
Дотук с легендите, които се предават от уста на уста и се променят с времето. Но историците и археолозите винаги са се опитвали да намерят някакви факти, които поне мъгляво да докажат, че между легендите и реалността има някаква макар и мъглява връзка.
Храмове на Зевс има из цяла Гърция, но най-ранното място, където древните гърци са отслужвали церемонии, за да умилостивят своя върховен бог всъщност може да се окаже и неговото родно място.
При разкопките на планината Ликеон, където според древните гърци се намирал "пепелявия олтар" на Зевс, археолозите намерили над 50 съдове за пиене, фрагменти от теракотени статуетки на хора и животни, обгорели кости на овце и кози.
Всички находки съвпадат с култовите аксесоари от Микенската цивилизация, която населява Гърция преди 3000-4000 години.
Олтарите, намерени на планината Ликеон са много редки за древногръцката цивилизация, а възрастта им съвпада с първото появяване на името на Зевс в древногръцките източници.
Археолозите смятат, че култовите церемонии са почитали самия човек. Почитането на бога Зевс, който традиционно се свързва с планините започнало на Ликеон през класическата гръцка античност, твърди екипът учени от университетите в Пенсилвания и Аризона и от Гръцкия археологически съвет.
По-горните и по-късните земни пластове съдържали сребърни монети и ръчни бронзови фигури, всички посветени на Зевс, които обаче съхранили непокътнати за хиляди години най-ранните находки.
Древните гърци започнали най-напред да почитат своя най-властен бог в планината Ликеон в област Аркадия на полуостров Пелопонес.
Това твърди екип от гръцки и американски археолози, които наскоро извършили разкопки в планината и открили следи от предмети, често използвани при церемониални чествания, пише grreporter.info.
Учените датират находките на възраст повече от три хиляди години, които ги правят най-старите, свързани с почитането на Зевс.
Това откритие поставя под съмнение досегашното вярване, че Зевс е роден в планината Кронос на остров Крит, за което говори поне един класически историк. Дейвид Романо от Университета в Пенсилвания, който е част от екипа направил разкопките при планината Ликеон твърди, че те са толкова стари, колкото е и самата идея за Зевс.
"Находките, които намерихме говорят, че на върха на планината са се провеждали чествания на главния древногръцки бог още преди 3300-3400 години", казва Романо. Завс е най-важната фигура в древногръцката митология, той е повелителят на небето и върховният господар на планината Олимп. Баща е на най-важните богове - Атина на мъдростта и победата, Аполон на слънцето, Афродита на любовта и красотата, но и на много смъртни герои като например Херакъл.
Дотук с легендите, които се предават от уста на уста и се променят с времето. Но историците и археолозите винаги са се опитвали да намерят някакви факти, които поне мъгляво да докажат, че между легендите и реалността има някаква макар и мъглява връзка.
Храмове на Зевс има из цяла Гърция, но най-ранното място, където древните гърци са отслужвали церемонии, за да умилостивят своя върховен бог всъщност може да се окаже и неговото родно място.
При разкопките на планината Ликеон, където според древните гърци се намирал "пепелявия олтар" на Зевс, археолозите намерили над 50 съдове за пиене, фрагменти от теракотени статуетки на хора и животни, обгорели кости на овце и кози.
Всички находки съвпадат с култовите аксесоари от Микенската цивилизация, която населява Гърция преди 3000-4000 години.
Олтарите, намерени на планината Ликеон са много редки за древногръцката цивилизация, а възрастта им съвпада с първото появяване на името на Зевс в древногръцките източници.
Археолозите смятат, че култовите церемонии са почитали самия човек. Почитането на бога Зевс, който традиционно се свързва с планините започнало на Ликеон през класическата гръцка античност, твърди екипът учени от университетите в Пенсилвания и Аризона и от Гръцкия археологически съвет.
По-горните и по-късните земни пластове съдържали сребърни монети и ръчни бронзови фигури, всички посветени на Зевс, които обаче съхранили непокътнати за хиляди години най-ранните находки.
