(Бел.ред. Повод за този текст:

15-годишно момче почина след сбиване със свой съученик в класната стая на ОУ "Христо Ботев" в град Славяново, Плевенско.

Инцидентът е станал в час по биология пред очите на ученици и преподавател. Между двете момчета е възникнал конфликт, който за кратко е прераснал в бой. Едното момче е паднало на чина, а след това на земята, след което е настъпила смъртта му.

След боя на едно от децата му прилошава и получава гърч, който учителите описват като епилептичен, и малко след това издъхва.

Другото момче, участвало в сбиването, е освидетелствано.)

Точно толкова крайно и страшно. Пореден ученик загива по време на час!

Това не е нещастен случай, инцидент, стечение на обстоятелствата.

Това е безсилие и безпомощност от страна на онези, които носят отговорност за децата ни.

Това е нашето безсилие и безпомощност да ги опазим.

Бързам да кажа – разбира се, че учителите не са звероукротители.

И, разбира се, те не са виновни за възпитанието на учениците.

Оттам и възможността им за реакция и превъзпитение граничат с нула.

Онова, което не разбирам е –  Как така в час се случва сбиване между момчета и учителката остава с гръб, защото не чува нищо?

БЕЗДЕЙСТВИЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. УЧИТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА ПОЗВОЛЯВА ПОБОЙ. ТОВА Е.

Как така в училище с двеста деца няма нито едно медицинско лице?

Кой е способен на подобна безотговорност и безхаберие?! Директорката?

Как така директорката излиза и с небрежна усмивка приписва тежка диагноза на здраво дете (бел.ред. починалото момче било болно, твърди тя)?!

Да, това оневинява институцията й. Ако е истина. Но не е.

Да застанеш пред камерите, да знаеш, че родителите те гледат, че те гледат още милиони други родители и най-нагло да си измисляш причини за смъртта на едно дете е... ОЩЕ ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ТОВА Е СЪУЧАСТНИЧЕСТВО. И КЛЕВЕТА.

Първо – вие като директор – носите пряка отговорност за всичко, което се случва под покрива на училището ви.

Ако има дете, болно от епилепсия, защо няма медицинско лице?

Но детето не е болно от епилепсия. Къде е достойнството и доблестта ви, къде е срамът? Къде е простата човешка естествена съпричасност пред мъката на тези родители? Защо се усмихвате?

И друг много важен  въпрос е – защо не сте реагирали на сигналите, които родителите са подавали, на техните оплаквания, на посещенията им?

Защо в класните стаи има насилници?!

Децата с рисково, агресивно поведение нямат място наравно с останалите. Мисля, че вече има достатъчно много примери, които доказаха колко е фатално мълчанието и примирението.

Наскоро видяхме как съученици удрят момиче по главата – отново директор каза, че това са детски спречквания. Същият директор, който е получавал редица оплаквания от родителите на това момиче.

Преди това загина 4-токласничка от ритник в корема. И там нямаше медицинско лице, а училищният персонал не беше сметнал за нужно да повика бърза помощ.

МЪЛЧАНИЕТО И БЕЗДЕЙСТВИЕТО СА СЪУЧАСТНИЦИ НА ТРАГЕДИЯТА.

Новото поколение очевидно изненадва всички с мащабите на своята саморазрушителност.

Но който се оказва неспособен да се приспособи и да овладее стихията от емоции и агресия, не бива да бъде учител. Смъртносно е.