Втората Световна война е останала в съзнанието като най-мащабния и унищожителен исторически конфликт.
Може би това е и причината този тъмен за човечеството период да е толкова интерпретиран в киното.
"Летят жерави" (1957), "Дневникът на Ане Франк" (1959), "Изборът на Софи" (1982), "Списъкът на Шиндлер" (1993), "Доктор Смърт" (1994)... изсипват порой настроения от фронта на различните враждуващи лагери.
Към тези филми се присъедини и Роберто Бенини в "Животът е прекрасен" (1998), който представи войната като детска игра.
Академията реши, че и това не е достатъчно и награди филма на Полански "Пианистът"(2002) – музикална одисея из порутения от войната свят.
И така, както всяка година Холивуд реши да изпие до дъно темата за войната и дойде с още едно предложение, което допълни историческия щрих от периода.
"Операция Валкирия" връща за пореден път времето към 40-те години на миналия век.
Режисьорът Брайън Сингър проследява едно от най-значимите събития на немската съпротива.
Сериозно ранен в битка, полковник Клаус фон Щауфенберг (Том Круз) се е заел с трудната задача да убие Хитлер и най-приближените му в собственото им леговище.
Филмът е достоверен исторически и е поредният опит на Холивуд да се включи образователно към дадено събитие.
Действието се развива изцяло в Германия, но типично по "холивудски" в него дори Хитлер говори на английски.
Историята проследява реалната героическа постъпка на Щауфенберг, който без колебание загърбва личните си тревоги като баща на многодетно семейство и предан съпруг и се впуска в идеята да спаси реномето на цялата нация.
Сингър въвлича войска от образи, приближени на Фюрера и готови да му се опълчат.
Слабото звено във филма е образът на Том Круз, който така добре се справя с изпълняването на задачата – да взриви Хитлер, че чак не се разбира как мисията му най-накрая се оказва неуспешна.
Героят на Круз е толкова смел в решенията си, непоколебим в постъпките си, че чак е лишен от човешки качества.
"Операция Валкирия" оставя впечатлението, че Холивуд е готов да измъчва зрителите до последно с интерпретирането на подобни теми, макар този път историята да е пренесена в страна, която търпи пораженията на войната.
Може би защото това също не е нова идея.
През 2006 г. бе готов филмът на Клинт Истууд "Писма от Иво Джима", който потопи зрителите в мълчаливата трагедия на японските войници.
В Германия също "се похвалиха" със своите жертви, които са се изправили срещу фашизма.
"Последните дни на Софи Шол" (2005) описва краткия живот на 21-годишната студентка, превърнала се в национален герой на страната, след като героинята се опълчва срещу нацисткия режим.
"Крахът на Третия райх"(2004) също се занимава с ужаса от погрома на фашизма през светогледа на личната секретарка на Хитлер – Труди Юнге.
За Холивуд няма нищо достатъчно. За Круз пък нищо невъзможно. Само можем да треперим колко още такива филми ще има.
Трейлър на филма
Може би това е и причината този тъмен за човечеството период да е толкова интерпретиран в киното.
"Летят жерави" (1957), "Дневникът на Ане Франк" (1959), "Изборът на Софи" (1982), "Списъкът на Шиндлер" (1993), "Доктор Смърт" (1994)... изсипват порой настроения от фронта на различните враждуващи лагери.
Към тези филми се присъедини и Роберто Бенини в "Животът е прекрасен" (1998), който представи войната като детска игра.
Академията реши, че и това не е достатъчно и награди филма на Полански "Пианистът"(2002) – музикална одисея из порутения от войната свят.
И така, както всяка година Холивуд реши да изпие до дъно темата за войната и дойде с още едно предложение, което допълни историческия щрих от периода.
"Операция Валкирия" връща за пореден път времето към 40-те години на миналия век.
Режисьорът Брайън Сингър проследява едно от най-значимите събития на немската съпротива.
Сериозно ранен в битка, полковник Клаус фон Щауфенберг (Том Круз) се е заел с трудната задача да убие Хитлер и най-приближените му в собственото им леговище.
Филмът е достоверен исторически и е поредният опит на Холивуд да се включи образователно към дадено събитие.
Действието се развива изцяло в Германия, но типично по "холивудски" в него дори Хитлер говори на английски.
Историята проследява реалната героическа постъпка на Щауфенберг, който без колебание загърбва личните си тревоги като баща на многодетно семейство и предан съпруг и се впуска в идеята да спаси реномето на цялата нация.
Сингър въвлича войска от образи, приближени на Фюрера и готови да му се опълчат.
Слабото звено във филма е образът на Том Круз, който така добре се справя с изпълняването на задачата – да взриви Хитлер, че чак не се разбира как мисията му най-накрая се оказва неуспешна.
Героят на Круз е толкова смел в решенията си, непоколебим в постъпките си, че чак е лишен от човешки качества.
"Операция Валкирия" оставя впечатлението, че Холивуд е готов да измъчва зрителите до последно с интерпретирането на подобни теми, макар този път историята да е пренесена в страна, която търпи пораженията на войната.
Може би защото това също не е нова идея.
През 2006 г. бе готов филмът на Клинт Истууд "Писма от Иво Джима", който потопи зрителите в мълчаливата трагедия на японските войници.
В Германия също "се похвалиха" със своите жертви, които са се изправили срещу фашизма.
"Последните дни на Софи Шол" (2005) описва краткия живот на 21-годишната студентка, превърнала се в национален герой на страната, след като героинята се опълчва срещу нацисткия режим.
"Крахът на Третия райх"(2004) също се занимава с ужаса от погрома на фашизма през светогледа на личната секретарка на Хитлер – Труди Юнге.
За Холивуд няма нищо достатъчно. За Круз пък нищо невъзможно. Само можем да треперим колко още такива филми ще има.
Трейлър на филма
Източник: dnes.bg
