Няма опасност за здравето на хората в Хасково и Първомай. Това увериха многократно властите, след като през последната седмица бяха установени превишени стойности на естествен уран в част от водоизточниците на двете населени места. Въпреки уверенията, също така издадоха препоръки водата да не се ползва за пиене или готвене и осигуриха водоноски. Обаче пък уточниха и че е безопасна за къпане, хигиенни нужди и дори миене на чинии.

В крайна сметка опасен ли е естественият уран във водата, или не е? От къде се е появил и какво може да се предприеме? Какви са световните препоръки и спазват ли се у нас? "Дневник" опита да събере отговорите на институциите и известната информация досега на едно място.

Двойно над нормата през 2017, но на ръба през 2015

На 12 април, след като първите проби, взети на 4 април, потвърдиха, че във водата на Хасково има двойно повече уран от препоръчителното, министерството на здравеоапзването обясни, че това не са непознати стойности за България, а по-скоро регулацията е нова.

През 2015 г. са били транслирани директиви от Европейския съюз за контролно ниво на естествения уран в питейната вода. Позволената дотогава норма от 0.06 мг/Л уран във водата, е била намалена на 0.03 мг/Л - колкото е препоръката на Световната здравна организация, която пък е била вдигната двойно от 2005 г. досега. Показателят за алфа активност (спектър от радиоактивността) вече е 0.1 бекерел/Л, а преди е бил 0.5 бкр./Л или пет пъти по-висок.

Това означава, че уловените стойности в Хасково от началото на месеца - за 0.04 мг/Л в два кладенеца и 0.06 мг/Л в трети, нямаше дори да се считат (както и не са се считали) за опасни допреди две години, обясни служебният министър на здравеопазването Илко Семерджиев миналата седмица.

Със заповед на Регионалната здравна инспекция на Хасково тогава бяха спрени общо четири кладенци, в които е установено надвишение, и бяха издадени предписания да се осигурят алтернативни водоизточници. Тази седмица мерките и препоръките на ведомството останаха в сила, след като и новите проби показаха несъответствие.

На извънредна пресконференция представителите на трите ангажирани ведомства - Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството - увериха, че тези стойности не са индикация за опасност за здравето на хората, а са предупреждение към властите за необходимост от своевремнни мерки за откриване на източника на замърсяването и връщане в препоръчителните нива.

Става дума за естествен замърсител, а не за изкуствен химически разлив и с потичането на пролетните води подобни стойности могат да се очакват и на още места в страната, където има естествен уран, уточни още Семерджиев. Обяснението на министъра в комбинация с обостреното обществено внимание към темата може да обясни последвалото откриване на завишени нива и в Първомай (0.044 мг/Л).

"Силно консервативни" световни препоръки
Световната здравна организация, която веднага е била потърсена за консултация за установените превишени стойности у нас, е пояснила, че зададените от нея норми за естествен уран и алфа активност са "силно консервативни" и са "препоръчителни, а не задължителни", съобщиха още от здравното министерство.

"Нивата за скрининг и насочване при случай на уран в питейната вода са консервативни и не трябва да се тълкуват като задължително ограничение. Превишаването на нивата трябва да се приема като повод за по-нанатъшно разследване, а не непременно като индикация, че питейната вода е опасна" - пишело в отговора на СЗО до здравното ведомство.

Определените стойности са такива, че да са безвредни, дори и да се приемат през целия човешки живот, а не само спорадично, както е в конкретния случай. Рискът от онкологично заболяване при редовен прием за 70 години при така зададените стойности, който СЗО изчислява, е 1 към 10 хиляди, посочи зам.-министърът на здравеопазването Галин Каменов.

Естественият уран има много ниска радиоактивност, така че радиацията не представлява здравен риск. Самото наличие на уран като химичен замърсител във водата, т.е. токсичното му въздействие може да е по-притеснително, но не и за толкова кратък период и при толкова ниски стойности, при които е уловен, посочи още Каменов. "Опасност може да съществува, ако са много по-високи дози за много по-продължително време", поясни той.

Анализите на Световната здравна организация и на Европейската агенция по безопасност на храните на наличните научни изследвания за естествен уран в питейната вода, показват, че продължителният прием във високи концентрации на вода с уран (със съдържание над 20 пъти над препоръчаното), може да нанесе поражения най-вече върху бъбреците, като ефектите са обратими при навременни мерки. Изследванията показват и, че по-голямата част от количеството, погълнато чрез храна, се отделя естествено. СЗО изброява и най-успешните начини за пречистване на водата като обратна осмоза и химичното заместване на йони.

Какво предприемат властите
Работна група от трите министерства се зае с изследванията и овладяването на ситуацията, макар че проблемът в случая по нормативно устройство би трябвало да е в ръцете на Националния център по радиобиология и радиационна защита. Това е институцията, която следи за превишаването на нормите на радиационни елементи в питейната вода и налага контрол, когато това е необходимо. Това е и мястото - в лаборатории във Военномедицинска академия, където в момента се провеждат нови тестове за страната.

"Думата "опасна" не е точна дума. Мерките, които са препоръчани към момента, са напълно адекватни - т.е. водата да не се използва за пиене и да не се използва за готвене, но по отношение на миене, хигиенни нужди, включително и миене на чинии не представлява никаква опасност за здравето на хората" коментира тази седмица по Нова телевизия Росица Тоцева от Националния център по радиобиология и радиационна защита.

Активизирането на ведомствата беше шумно и разбираемо, заради общественото притеснение, което новината предизвика първоначално. Работната група, създадена между ведомствата и с представители на Центъра по радиационна защита, здравните служби, ВиК и агенциите на екоминистерството, има амбицията да прерасне в постоянна комисия за събиране на данни, анализ, преценка на рисковете и продължителен мониторинг над качеството на водата в страната.

Допреди да се вдигне шум обаче, проблемът е бил неглижиран. Общината на Хасково сигнализира, че завишени стойности на уран във водата са измервани и преди в кладенците на града - през октомври и ноември 2016 г., но местните власти не са били известени и не са предприети никакви мерки. Това задвижи и проверка от прокуратурата. Сега Общината изисква да види всички документи от Регионалната здравна служба и ВиК Хасково за качеството на водата и да разбере какви мерки се предприемат.

Откъде идва и къде отива уранът
Според проф. Павел Пенчев, председател на Българската асоциация по подземни води и преподавател по хидрогеология в Минно-геоложкия университет, проблемът в Хасково е бил генерално пренебрегнат още през 1994 г., когато е прекратен уранодобивът в местността. Допреди това е разработвано находище на естествен уран там, наречено "Чешмата" - на 4-5 километра разстояние от кладенците за вода на Хасково, разказа проф. Пенчев по Би Ти Ви.

След първите усилия за мониторинг на подпочвените води при затварянето на урановия рудник, които са показали пълна безопасност за местното население тогава, необходимите наблюдения не са продължени. С течение на годините замърсяването се е придвижило към водния поток и е навлязло в източниците на питейна вода, предполага специалистът. В последствие се установи, че в близост до замърсения водоизточник на Първомай преди повече от 30 години също е имало находище на уран.

Решението на проблема би било "трудно и бавно", определи Пенчев. Засегнатата Първа помпена станция на Хасково по думите му е най-добрият водоизточник за града и ако се вземе решение да бъде спряна, това може да постави общината в криза.

"Уран по начало има в почти всички подземни води в малки концентрации, така че това не е някаква изненада. Сега темата се преекспонира", коментира специалистът по хидрогеология. И той е уверен, че в случая не може да се говори за радиационна заплаха, а има леко покачване на урана като химически елемент, в малки дози, които не бива да притесняват хората.