България троши много пари за интеграция на ромите,но голяма част от тях не искат да работят и учат.Интеграцията трябва да започне от пазара на труда.В скоро време страната ще има нужда от десетки хиляди души на трудовия пазар,а в същото време има много,които не искат да работят.В Брюксел виждам повече активни български роми,отколкото в България.В обозримо бъдеще 30 процента от днешните професии ще изчезнат и ще има нужда от хора с квалификация.Това заяви на ІV Регионален форум по проект „Т.А.Е.М.-Заедно постигаме повече”Георги Кръстев,зам.-председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите интеграционните въпроси към Министерски съвет и съветник към политическия кабинет на премиера.Кръстев сподели още, че НССЕИВ трябва да претърпи съществени промени и да се преформулира ролята на администрацията и неправителствения сектор.
В момента под ръководството на секретариата на НССЕИВ се изготвя Национална ромска платформа .Заедно с областните и общински администрации и неправителствените организации се формулират по региони основните проблеми пред интеграцията на ромската общност и се търсят решения.България е водеща страна в Европейския съюз по отношение на усилията за интеграцията на ромското население.Тя е единствената която има Стратегия за интеграция на ромите,приета с решение на Народното събрание през 2012 г.
Безработицата и липсата на перспектива на пазара на труда,демотивират ромите да дават децата си на училище,както и да работят.По данни на Бюрото по труда от Димитровград,където се откриват много нови производства ромите демонстративно отказват да работят за 400 лева заплата при положение ,че имат по 4-5 деца.Доводите им са,че от социални помощи вземат повече.
Лидери на ромски неправителствени организации споделиха,че децата са сегрегирани,поради това че учат в обособени ромски училища.Те излизат от там без да могат да напишат имената си.Реално много малко са тези които вземат диплом за средно образование,заради матурите,които не могат да прескочат.Неравномерно е разпределението на висшистите.Например във Вълчидръм има 65 висшисти,а в многолюдния квартал Столипиново само 15.Проблемът обаче е че тези хора не могат да се реализират на пазара на труда и заминават за чужбина.
Ранните бракове са основната спънка на младите роми пред завършването на образованието.Момичетата напускат школото във 7-8 клас,а момчетата в 10-11 клас.
Проблем е изучаването на българския език.Оказва се,че ромските деца,на семейства емигрирали в Англия и Германия научават перфектно за кратко време официалния език,а у нас това не се случва.Нещо повече в Кърджали например те използват на публични места турски и нямат никакъв интерес да учат български.Предвиждат се курсове по ограмотяване във 135 училища в страната.
Бе предложено да се създаде институцията на образователен медиатор,по подобие на здравните и трудовите.Привличането на роми за медиатори между училището и семейството е път ,който трябва да се извърви от държава и НПО.
Проблем пред образованието в страната е миграцията на ромските семейства към чужбина.Те записват и отписват децата си,без учебния процес да е постоянен.
България е страната създала институцията на медиаторите през 2006 г. и предоставя ноу-хау на други страни членки на Европейския съюз, получавайки адмирации.
Незаконното строителство бе другия повдигнат проблем.В презастроените ромски квартали,всяко семейство достроява за своите членове пристройки без разрешение.Кварталите се превръщат в гета,често с благословията на властите.Възможностите за проекти за изграждане на ромски жилища се провалят поради големите апетити за това кой да вземе обществената поръчка.
Националната ромска платформа трябва да посочи пътищата за решаване на тези проблеми.Проектът се финансира от Европейският съюз и е на скромната стойност от 65 000 евро.Той се ръководи от секретаря на НССЕИВ Росица Иванова.
Георги Кулов
