Днес се навършват 124 години от раждането на видния хасковски общественик Асен Златаров. Роден в годината на Съединението (1885г.). Княжество България с Източна Румелия той е закърмен с патриотичните идеи на своето време.
Видният хасковлия обичал да чете поезията на великия революционер Ботев, за който в по-късен етап от живота си пише: "Ботевите стихове бяха нашето велико кръщение в поезията! Те ни донесоха първи тръпката на поетичната реч, те първи ни посочиха царството на свободата, ободриха волята ни за дело в живота." Едновременно се увлича по природните науки и по литературното творчество.
През 1907-ма той завършва химия в Женевския универитет, а на следващата година става доктор по химия и физика в Гренобълския университет във Франция.
За него обаче литерурата не е само увлечение от детските му години. В естетическо търсене на идеите на българската интелигенеция след Първата световна война, Златаров пише две поеми в лирическа проза: "Цветя за него" и Песен за нея".
Сред великите фигури, които той обрисува в очерците си освен Левски и Ботев, той възхвалява и творчески личности от световен ранг: Толстой, Виктор Юго, Достоевски. В едно от последните си писмо, хуманистът пише: "Щях да им внуша на младежите да отгледат три добродетели: Любов към труда, любов към истината и любов към народа, да обичат България - да я обичат чисто и предано... Искал бих на тая младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя."(6.XII.1936 г.)
През 1959 година в Хасково обществеността издига бюст-паметник на Асен Златаров, а през 1970-та местната управа учредява награда на негово име. В много други градове учебни заведения и улици славят името му.
Видният хасковлия обичал да чете поезията на великия революционер Ботев, за който в по-късен етап от живота си пише: "Ботевите стихове бяха нашето велико кръщение в поезията! Те ни донесоха първи тръпката на поетичната реч, те първи ни посочиха царството на свободата, ободриха волята ни за дело в живота." Едновременно се увлича по природните науки и по литературното творчество.
През 1907-ма той завършва химия в Женевския универитет, а на следващата година става доктор по химия и физика в Гренобълския университет във Франция.
За него обаче литерурата не е само увлечение от детските му години. В естетическо търсене на идеите на българската интелигенеция след Първата световна война, Златаров пише две поеми в лирическа проза: "Цветя за него" и Песен за нея".
Сред великите фигури, които той обрисува в очерците си освен Левски и Ботев, той възхвалява и творчески личности от световен ранг: Толстой, Виктор Юго, Достоевски. В едно от последните си писмо, хуманистът пише: "Щях да им внуша на младежите да отгледат три добродетели: Любов към труда, любов към истината и любов към народа, да обичат България - да я обичат чисто и предано... Искал бих на тая младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя."(6.XII.1936 г.)
През 1959 година в Хасково обществеността издига бюст-паметник на Асен Златаров, а през 1970-та местната управа учредява награда на негово име. В много други градове учебни заведения и улици славят името му.
Източник: Haskovo.NET