Насред криза и малко преди раздялата с британците, ЕС отпразнува своя 60-и рожден ден. Открити спорове нямаше, но и единството вече не изглежда толкова естествено. Все пак за Европа има надежда, твърди Бернд Ригерт в коментар за Дойче веле.

Всички гледаха в нея: полската правителствена ръководителка Беата Шидло беше заплашила да не подпише тържествената Декларация от Рим по повод 60-годишнината от подписването на Римските договори? Шидло направи опит да промени текста на документа, но накрая все пак сложи подписа си под принципната декларация за бъдещето на ЕС. След това направи следното: повдигна рамене и се усмихна леко, сякаш искаше да каже: "Е, какво пък толкова?" Преди това тя заяви, че не е доволна на 100 процента от текстовете в декларацията, но ще я подпише, за да има мир. Останалите държавни и правителствени ръководители ѝ се отблагодариха с аплодисменти.

Полякинята все пак показа с поведението си, че не всичко е наред - единствено тя отказа да подаде ръка на домакина Джентилони и на четиримата представители на европейските институции. Очевидно искаше да си спести прекия контакт с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Преди две седмици всички държавни и правителствени ръководители одобриха преизбирането на Туск за председател на Европейския съвет - въпреки острата съпротива на Варшава. След това Шидло блокира декларацията на срещата на върха.

Юнкер: Усещане за промяна

Тоест, в Рим поляците се присъединиха към останалите, макар и скърцайки със зъби. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер оцени това като успех.

"Тук нямаше никакъв голям спор и никакъв голям конфликт, както предричаха някои. Имам усещането, че промяната започва", заяви той за пресата.

Юнкер беше и единственият, който се опита да внесе малко бодрост на юбилейното честване: прибра в джоба си писалката, с която (след него) трябваше да се подпише и премиерът на Малта Джоузеф Мускат. След приятелско боричкане, Юнкер все пак подаде писалката на малтиеца. При изпълнението на европейския химн - Одата на радостта - лицата на участниците останаха сериозни, и единствен Юнкер направи опит за лека усмивка.

Италианският премиер Джентилони вярва, че декларацията ще възобнови доверието в ЕС. "Дълго време ние стояхме на едно място. Време е отново да се раздвижим. Някои казват, че декларацията била твърде амбициозна, други - недостатъчно. По-скоро тя е солидната основа, за да вървим правилната посока", заяви той.

Меркел: На две скорости в една посока

В "Декларацията от Рим" 27-те страни членки заявяват, че ще работят за общото бъдеще на ЕС . В бъдеще те свободно ще определят скоростта и интензивността на участието си в различни европейски проекти. Всяка държава може да се присъедини по всяко време към други групи от страни, които напредват по-бързо. Полша държеше особено много на това - Европа на различните скорости да не се превръща в правило. Германската канцлерка Ангела Меркел разсея полските резерви: "Европа на различните скорости продължава да означава Обединена Европа", заяви тя. След тържественото подписване на декларацията Меркел уточни, че всички искат да се движат в една посока. "И има неща, които са неотменни. Към тях спадат общият вътрешен пазар, човешките права, свободата на мненията и пресата и религиозната свобода."

В декларацията страните-членки заявяват, че ще водят обща миграционна политика и се задължават да спазват съществуващите правила. Това се отнася до Полша, но и до други източноевропейски държави като Унгария, които отказват да приемат бежанци. Канцлерката Меркел иска ЕС най-вече да гарантира сигурността. "Ние искаме една сигурна Европа, една защитена Европа. Трябва да пазим по-добре външните си граници, искаме и една икономически силна Европа", увери тя.

Без британците

Почти никому не направи впечатление, че на срещата вече не присъства Великобритания, макар тя все още да е членка на ЕС, заяви за ДВ ръководителката на Европейския Съвет за външни отношения в Рим Силва Франческон. "ЕС вече свиква с Брекзита. Истински тежките времена за британците ще настъпят при преговорите за излизането от съюза. ЕС вече доказа, че може да функционира и без британците", допълни политоложката.

От решаващо значение за ЕС ще бъде изходът от френските избори. Според Силва Франческон, една победа на популистите би означавала малко или повече край на ЕС. Тя не се наема да прогнозира как ще изглежда ЕС след десет години и дали декларацията от Рим предлага правилните рецепти за бъдещето. "За това ще е необходимо много голямо кристално кълбо. Можеше ли преди десет години, на 50-ия рожден ден на съюза, някой да прогнозира, че британците ще напуснат Общността", пита политоложката.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер си остава непоправим оптимист за бъдещето. "ЕС ще отпразнува и стотния си рожден ден", заяви той за Втора германска обществена телевизия ZDF. А президентката на Литва Далия Грибаускайте вярва, че Европа ще се справи с "безпрецедентните" предизвикателства, споменати в декларацията от Рим. "Европа е надживяла всичко и ще пребъде", каза тя.