НАСА ще използва роботизиран марсиански самолет, за да разкрие произхода на метановите струи на Червената планета, съобщи сп. "Ню сайънтист".
Проектът ARES (Aerial Regional-scale Environmental Survey) се разработва в научноизследователския център "Ленгли" в Хамптън, Вирджиния. Под ръководството на главния учен на проекта Джоел Левин се правят изпитания с модели в естествена големина и в мащаб 1:2.
Целта на изпитанията е да се провери кои модели ще летят най-успешно в марсианската атмосфера. На височина 1-2 км над Червената планета температурите и налягането са същите, както на височина 30 км над земната повърхност.
Това означава, че марсианските самолети трябва да летят с по-висока скорост, за да създават достатъчна тяга. Фактът обаче, че гравитацията на Марс е тройно по-малка от силата на земното притегляне, позволява всеки полезен товар да е три пъти по-малък.
"В рамките на технологията ARES се предвиждат марсиански самолети, които могат да кацат и да излитат, да се зареждат със слънчева енергия или да си произвеждат гориво от марсианската атмосфера", обяснява д-р Левин.
Досега Червената планета се изследва или от орбита, или от роботи-марсоходи. Марсиански самолет, летящ на няколко километра над повърхността на планетата, би могъл да съчетае предимствата на двата изследователски метода.
Той ще прави висококачествени снимки от въздуха, като в същото време действа и като разузнавач за марсоход.
В рамките на проекта ARES, на който НАСА още не е дала зелена светлина, ще се картографира разпространението на газовете, отделяни от повърхността на Марс, като се използва масов спектрометър.
"В светлината на неотдавнашното откритие на струи метан, които може да са създадени от организми на Марс, идеята за марсиански самолет е още значима и по-вълнуваща", казва д-р Левин.
Проектът ARES (Aerial Regional-scale Environmental Survey) се разработва в научноизследователския център "Ленгли" в Хамптън, Вирджиния. Под ръководството на главния учен на проекта Джоел Левин се правят изпитания с модели в естествена големина и в мащаб 1:2.
Целта на изпитанията е да се провери кои модели ще летят най-успешно в марсианската атмосфера. На височина 1-2 км над Червената планета температурите и налягането са същите, както на височина 30 км над земната повърхност.
Това означава, че марсианските самолети трябва да летят с по-висока скорост, за да създават достатъчна тяга. Фактът обаче, че гравитацията на Марс е тройно по-малка от силата на земното притегляне, позволява всеки полезен товар да е три пъти по-малък.
"В рамките на технологията ARES се предвиждат марсиански самолети, които могат да кацат и да излитат, да се зареждат със слънчева енергия или да си произвеждат гориво от марсианската атмосфера", обяснява д-р Левин.
Досега Червената планета се изследва или от орбита, или от роботи-марсоходи. Марсиански самолет, летящ на няколко километра над повърхността на планетата, би могъл да съчетае предимствата на двата изследователски метода.
Той ще прави висококачествени снимки от въздуха, като в същото време действа и като разузнавач за марсоход.
В рамките на проекта ARES, на който НАСА още не е дала зелена светлина, ще се картографира разпространението на газовете, отделяни от повърхността на Марс, като се използва масов спектрометър.
"В светлината на неотдавнашното откритие на струи метан, които може да са създадени от организми на Марс, идеята за марсиански самолет е още значима и по-вълнуваща", казва д-р Левин.