Белгия отбелязва днес първата годишнина от атентатите на летището и в метрото на Брюксел, отнели живота на 32-ма души и осакатили 340.
Властите са предвидили възпоменателни церемонии, в които ще участват крал Филип и кралица Матилда, предаде БТА.
В 7.58 ч. (8.58 ч. в България) ще бъде запазена минута мълчание на церемония на летището, където в залата за заминаващи пътници двама терористи се взривиха край гишетата за регистрация за полети към САЩ и Израел.
В 9.11 ч. отново ще настъпи минута мълчание в памет на жертвите от взривяването на влака на метростанция "Малбек".
В 10.30 ч. ще бъде открит паметник за жертвите от атентатите на 22 март миналата година, разположен в непосредствена близост до основните сгради на Европейската комисия, Съвета на ЕС и парка "Сенкантенер".
Година след атентатите Белгия остава в трета, предпоследна степен на готовност за нов удар. Разследването на терористичните нападения не е приключило и до днес цялостната картина на действията на шахидите и причините за тях остават недоизяснени.
Според европейския координатор в борбата с тероризма Жил де Керхов, заплахата не намалява, а се усложнява и става разнопосочна. По неговите думи опасността вече не е толкова от външен удар, а от местни терористи, които не принадлежат непременно към групировка. Той отбелязва, че мнозина могат да се радикализират сами от интернет, или във физкултурни салони, или в джамиите. Експертът отчита, че е възможна появата на последователи на терористите, които търсят зрелищен начин да се самоубият, като отнемат живота и на невинни жертви.
Де Керхов е на мнение, че дори терористичната групировка "Ислямска държава", поела отговорност за нападенията в Брюксел, да се смали или разпадне, това няма да доведе до край на заплахата. Той уточнява, че сега в Белгия има около хиляда души с радикални възгледи, като 20 на сто от тях са жени.
Според председателството на парламентарната комисия за разследването на атентатите, Държавна сигурност (контраразузнаването) не е била в състояние да следи терористите преди година и това не се е променило много до днес.
Основната причина остава липсата на обмен на данни между отделните общински и федерални служби в Белгия заради сложната система на държавно управление.
В последната година Белгия прие законови промени, с които прекрати издаването на безименни предплатени карти за телефон, обяви за престъпление подпомагането на терористи, предприе мерки срещу безредието в райони като столичния квартал "Моленбек", откъдето произхождаха повечето терористи от последните 20-ина месеца. Въпреки това властите отчитат, че службите не са в състояние да следят всички заподозрени, особено защото им липсват достатъчно арабисти. Остава открит въпросът за съучастието на Саудитска Арабия във вербуването и финансирането на шахидите.
Година след атентатите оцелелите все още не са получили цялостно обезщетение, а някои от тях все още са в болница и - останали без крака - мечтаят да проходят отново. Пораженията не са само физически - първият полицай, влязъл в метрото в деня на атентата, както и ватманката, управлявала мотрисата в срещуположна посока на взривения влак, са напуснали работа и продължават честите срещи с психолог. Белгия присъди статут на пострадали от война на всички оцелели при терористичните нападения.
Летищните власти оценяват загубите от атентатите на 90 милиона евро, а общото отражение от терора в Брюксел по неокончателни изчисления възлиза на няколко милиарда евро. Следствието потвърди, че шахидите от Брюксел са били тил на атентаторите от Париж през ноември 2015 г., както и че действията им са били направлявани от белгийски граждани, които са се намирали в Сирия и все още са на свобода.
