Новопроведено изследване откри доказателства, че синдромът на поликистозните яйчници, започва в мозъка, а не в яйчниците, както предполагаха учените досега.

Ако бъде потвърдено, изследването би могло да промени предствата ни за болезнененото и често неразбрано състояние, засягащо 1 на всеки 10 жени по света.

Благодарение на симптомите, вариращи от напълняване до образуване на кисти, липса на овулация, акне, окосмяване по лицето, депресия и болезнени менструации, заболяването често се открива години по-късно.

Дори и открито, възможностите за лечение са ограничени. Повечето жени приемат противозачатъчни или други хормонални медикаменти, за да са справят със симптомите. Тези лекарства обаче не лекуват причинителя.

Синдромът на поликистозните яйчници би могъл да доведе до появата на диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и безплодие. СПКЯ е отговорен за над 75% от безплодието при жените, тъй като често води до липса на овулация.

И въпреки сериозността на състоянието, учените все още не знаят каква е причината за него.

Сега изследователи от Университета в Нов Южен Уелс, Австралия демонстрират, че мишки с отстранени андрогенни рецептори в мозъците не развиват СПКЯ. При отстраняване на същите рецептори в яйчиниците обаче, симптомите на заболяването продължават да се проявяват.

Като се има предвид, че човешката и мишата репродуктивна система имат много общи неща, открията се смятат за ранни доказателства, че досега лекарите и учените са се фокусирали върху грешните парчета от пъзела.

До момента учените знаеха, че високите нива на андрогените – състояние познато като хиперандрогения – са свързани със СПКЯ. Но липсваше информация как точно функционират андрогените в тялото.

Хиперандрогенията е един от най-често срещаните симптоми на СПКЯ, все още обаче не е ясно дали високите нива на андрогените са причина или последица от синдрома.

В рамките на изследването, учените определили 4 групи. Една контролна група с нормални мишки, друга с генно-модифицирани мишки, с отстранени андрогенни рецептори по цялото тяло, трета, при която андрогенните рецептори били отстранени само в мозъка и четвърта, с липсващи андрогенни рецептори само в яйчниците.

Изследователите използвали високи дози андрогени, за да предизвикат симптоми на СПКЯ.

Контролната група развила заболяването. Симптоми на СПКЯ обаче не били наблюдавани при мишките с изцяло отстранени андрогенни рецептори и при тези, чиито рецептори били отстранени единствено в мозъка.

Животните с липсващи андрогенни рецептори в яйчниците също демонстрирали признаци на СПКЯ. Това означава, че действащите в яйчниците андрогени не са единствената причина за състоянието.

Резултатите подсказват две неща: високите нива на андрогените отключват симптомите на заболяването и че действието на андрогените в мозъка е от значение за развитието на СПКЯ.

Това означава, че ако успеем да предотвартим действието на излишните андрогени в мозъка, ще открием нов метод за лечение на СПКЯ.

Резултатите обаче трябва да бъдат повторени в изследване с хора преди да добием представа, какво се случва с нашата репродуктивна система.