Ако някога сте изучавали социални науки, вероятно сте чували за експериментите на Милграм – серия от изследвания, проведени през 1961, които установиха, че повечето доброволци биха наранили друг човек, ако авторитетна фигура им нареди да го направят.

Те се известни като едни от най-противоречивите психологически експерименти на всички времена. Сега 50 години по-късно, екип изследователи от Полша повтори експеримента и откри, че резултатите все още са валидни.

“Когато научат за експериментите на Милграм повечето хора си казват, че никога не биха се държали по подобен начин. Но нашето изследване отново илюстрира силното въздействие на ситуацията и колко лесно хората се съгласяват да извършат неща, които смятат за неприятни ”, обяснява Томаш Гжиб от Университета по хуманитарни науки в Полша.

Ако не сте запознати с експериментите на Милграм, те са проведени от психолога Стенли Милграм в Йейлския университет през юли 1961, 3 месеца след старта на съдебния процес срещу немския нацистки военнопрестъпник Адолф Айхман.

Милграм искал да разбере дали Айхман и милионите му съучастници в Холокоста просто са следвали заповедите на висшестоящите си ?

За тази цел той накарал няколко доброволци да се подчинят на експериментатора и да изложат на въздействието на електрически ток, човек в съседна стая при всеки негов грешен отговор. Хората чували жертвата, но не можели да я видят.

Пред доброволците имало 30 бутона, върху които бил отбелязан различен волтаж.

Доброволците започнали с безвредните 15 волта, но не се поколебали да достигнат да далеч по-опасните 450 волта, за които били наясно, че биха могли сериозно да навредят на здравето на засегнатия.

Това, което участниците в експеримента не осъзнавали е, че машината не произвежда никакъв ток, единствено страшни звуци и светлинни ефекти. Човекът в съседната стая бил професионален актьор, на когото било наредено да се държи, като че ли изпитва силна болка.

Всичко това било неизвестно на доброволците, които си мислели, че наистина нараняват човека. Въпреки това те продължили да изпълняват заповедите и да увеличават волтажа, защото им било обяснено, че е жизненоважно за експеримента.

Най-известния вариант на експериментите на Милграм демонстрирал, че 65% от общо 45 доброволци се подчинили на заповедта и подложили човека в съседната стая на въздействието на ток със сила 450 волта, въпреки виковете от болка и молбите на жертвата да престанат.

На този етап някои хора просто се отказали от експеримента, други протестирали срещу заповедта, но 2/3 се подчинили и продължили.

През годините някои изследователи заявиха, че методологията на Милграм е била ненадеждна и че той е манипулирал данните. Други подобни експерименти обаче, проведени по цял свят, само потвърдиха резултатите.

Централна Европа бе едно местата, на които експерименът така и не бе повторен. Досега.

Уникалната история на страните от региона прави въпроса за сляпото подчинение на авторитетните фигури изключително интересен за учените.

В съвременната версия на експеримента, учените наели 80 участници – 40 мъже и 40 жени, на възраст между 18 и 69 години.

Подобно на тестовете на Милграм, доброволците били насърчавани да подложат на въздействиета на електрически ток с нарастваща сила, човек в съседна стая при всеки негов грешен отговор. Било им обяснено, че е важно да продължат експеримента дори да се наложи да увеличат волтажа.

В това изслдване пред участниците имало само 10 бутона с по-ниски волтажи, вместо оригиналните 30, в опит експериментът да бъде направен по-етичен.

В крайна сметка се оказало, че 90% от доброволците се подчинили на заповедите и стигнали до най-високия волтаж.

Преди обаче да се отчаяме съвсем от човечеството, следва да си припомним, че се касае за съвсем малка представителна извадка, по тази причина не бива да си вадим кардинални изводи за населението като цяло.

През последните години, имаше намалко противоречия относно това как трябва да бъдат тълкувани резултатите от експериментите на Милграм.

През 2014, учени разгледаха архивите на Йейлския университет и откриха, че всички участници са изпитвали неудобство по време на изследавнето, но желанието им да допринесат с нещо за науката очевидно е надделяло.

“Хората са били водени не от желанието си да вършат зло, а от чувството, че правят нещо благородно и значимо”, обяснява един от участниците в експеримента Алекс Хаслам от Университета в Куинсланд.

Това не променя по никакъв начин резултатите от експериментите на Гжиб и Милграм, но е поне някаква утеха, че човешката природа не е непременно зла.