Загадъчните бързи радио импулси може да са доказателство за напреднала извънземна технология. По-конкретно, те може да са от предавател с размера на планета в далечна галактика, според наскоро публикувани изследвания на учени от центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън.
"...не сме идентифицирали евентуалния естествен източник с някаква достоверност", казва теоретикът Ави Льоб от центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън. "Струва си да се обмисли и провери за изкуствен произход."
Както подсказва името, бързите радио импулси са милисекунда дълги мигания на радио емисии. Първите открити през 2007 г. по-малко от две дузини са били регистрирани от гигантски радиотелескопи като Обсерваторията Паркс в Австралия и Обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико. Те достигат до извода, че сигналите произхождат от далечни галактики на милиарди светлинни години разстояние.
Льоб и неговият съавтор Манасви Лингам от университета Харвард разглеждат възможността за създаване на радио предавател достатъчно силен, за да бъде откриваем през такива огромни разстояния. Те открили, че, ако предавателят се захранва от слънчева енергия, слънчевата светлина, падаща върху област от планета с площ два пъти размера на Земята би била достатъчна, за да се генерира необходимата енергия. Такъв огромен строителен проект е далеч извън възможностите на нашата технология, но е в сферата на възможното според законите на физиката.
Учените анализирали дали такъв предавател би бил функциониращ от инженерна гледна точка, или дали огромните енергии не биха разтопили основната структура. И те установили, че устройство с водно охлаждане - с големина два пъти размера на Земята, би решило проблема с топлината.
След това се запитали защо би бил изграден такъв инструмент. Най-правдоподобното използване на такава мощност, според тях, е за задвижване на междузвездни светлинни платна. Количеството енергия би било достатъчно, за да подкара полезен товар от един милион тона - около 20 пъти повече от най-големите круизни кораби на Земята. "То е достатъчно голямо, за да носи живи пътници през междузвездни и дори междугалактически разстояния", добавя Лингам.
За да захрани светлинно платно, предавателят ще трябва да се съсредоточва непрекъснато лъча върху него. Наблюдателите на Земята биха видели кратко "проблясване", защото платното и неговите планета домакин, звезда и Галактика - всички те се движат спрямо нас. В резултат на това лъчът обхожда цялото небе и попада в нашата посока само за миг. Многократните проблясъци на лъча, които се наблюдават, но не могат да бъдат обяснени с катастрофални астрофизични събития, може да са важен аргумент в полза на неговия изкуствен произход.
Льоб признава, че тази работа е спекулативна. Когато го попитали дали наистина вярва, че бързите радио импулси се дължат на извънземни, той отговаря: "Науката не е въпрос на вяра, тя е въпрос на доказателства. Решаването според това, което изглежда вероятно, ограничава възможностите. Струва си да се излагат идеи и нека данните да бъдат съдия."
Статията е приета за публикуване в Astrophysical Journal Letters.
