Ще пожертва ли Барак Обама плановете за американски противоракетен щит в Източна Европа и амбициите за членство на Украйна и Грузия в НАТО в името на добрите отношения между Вашингтон и Москва? По тази тема кореспондентката на Дойче веле във Вашингтон Соня Каникова разговаря с Джон Ситилидес, директор на програмата за Югоизточна Европа в научния център „Уилсън”. Тази седмица се заговори за възможността Москва да отложи разполагането на системи „Искандер” в района на Калининград и за евентуално преразглеждане на американските планове за разполагане на противоракетен щит в Източна Европа. Какво е готов да пожертва Обама, за да подобри отношенията с Русия. Оценката на Джон Ситилидес: „Мисля, че този въпрос е много по-сложен, отколкото анализаторите ни го представят през последните дни. Налице са няколко основни фактора. На първо място е прекият въпрос за американската противоракетна система. Както всички знаем, тя така или иначе не е нещо напълно изпитано. САЩ няма как да настояват за нейното незабавно разполагане в източноевропейските държави, в близост до руските граници. Съобщенията, че САЩ преориентират, преосмислят или преоценяват идеите си за противоракетния щит всъщност просто отразяват реалността. Няма завършена защитна система, която да може да бъде пусната в експлоатация още утре – или изобщо в близко бъдеще. Трябва да се имат предвид и други стратегически въпроси. Руската икономика още се тресе от срива на цените на петрола. Това не е най-благоприятното време за руското правителство да влиза в надпревара във въоръжаването със САЩ. Мисля, че като се отказват от „Искандер”, ако това е вярно, руснаците просто се съобразяват с финансовата си ситуация. Не знам дали ще е същото, ако цената на петрола се върне на над $100 долара за барел!” От какво се ръководят САЩ? „Растящата нестабилност в Пакистан означава, че САЩ може да се нуждаят от алтернативни трасета за снабдяването на своите войски и на войските на НАТО в Афганистан. А почти всички възможни трасета минават през Русия. Така че САЩ според мен се опиват да разберат могат ли евентуално да получат съдействие от Русия за действията си в Афганистан. В интерес и на двете страни е да намалят с няколко градуса подсиленото от конфликта в Грузия напрежение. САЩ искат също да знаят дали могат да разчитат на Русия за съдействие в очертаващата се ескалация на войната в Афганистан. И дали има потенциален шанс Русия да подпомогне изолирането на Иран, защото истинската заплаха е Иран, а не Русия.” При такава политика какво ще стане с членството на Грузия и Украйна в НАТО? „Индикациите, които аз виждам, са, че администрацията на Обама има по-хладно отношение по тези въпроси от администрацията на Буш или от президентския кандидат Джон Маккейн. Една от причините е желанието за по-ефективни руско-американски отношения, за търсене на пътища за сътрудничество с Русия по стратегически важни за САЩ и Запада въпроси. Възможно е също да става дума за най-обикновен реализъм. Строго погледнато, НАТО едва ли ще е готов да приеме Украйна и Грузия в близко време. И ако това е така, защо да се излагат на риск изключително важните отношения с Русия заради политически мечти, които няма как да се реализират в обозримо бъдеще?” Какви са перспективите за отношенията между САЩ, Украйна и Грузия? „Мисля, че САЩ ще продължат да укрепват двустранните си отношения с Украйна и Грузия до максималната възможна степен, но без да подхранват у тези държави и техните правителства надеждата, че САЩ са готови да ги подкрепят в случай на опасни напрежения или нов конфликт.” Реалистични ли са притесненията на Полша и Чехия, че при управлението на Обама САЩ биха могли да изоставят източноевропейските си съюзници в името на добрите отношения с Русия? „Изобщо не вярвам, че това е валиден аргумент. Съвсем сигурно е, че президентът Обама разбира критичното значение на пълната сплотеност в рамките на НАТО. Не си представям обстоятелства, при които който и да било американски президент може да изостави съюзниците си в НАТО. И да не забравяме - главните тревоги на почти всяка държава в света, особено на Запад, сега са насочени към безпрецедентната икономическа криза. При тази криза в интерес на всяка държава е да сведе военните напрежения до минимум.”