Изследователи от Медицинския университет в Питсбърг успешно са стимулирали инсулин-продуциращи клетки от човек, познати още като В-клетки.

Съобщението беше публикувано на страниците на Sience Daily.

Учените са изразили надежда, че откритието им може да бъде ключов момент за развитието на нови методи в лечението на диабет.

"Много изследователи са на мнение, че B-клетките в панкреаса не могат да бъдат подтикнати към делене или смятат, че това се случва много бавно", казва Андрю Стюърт, професор по медицина и ръководител на Отделението по ендокринология и метаболизъм към Медицинския университет в Питсбърг.

"Изследването ни доказа, че образуването на човешки B-клетки може да се стимулира.

Новообразуваните клетки функционират ефективно, както в лабораторни условия така и при животните", твърди той.
Резултатите от проучването са били публикувани в електронния вариант на списание Diabetes, издание на Американската асоциация по диабет.

Основните автори са Натали Фиачи-Тач, асистент в катедрата по ендокринология към университета в Питсбърг и д-р Тод Бигател, стипендиант към програма.
Те са идентифицирали молекулите, които играят главна роля в реплицирането на B-клетките, намиращи се в Лангерхансовите острови на човека.

От предходни изследвания е известно, че принос към темата имат и други автори като Ирен Косар - Кастелано, ендокринолог, провел подобно изследване, използвайки клетки от модели на мишки.

Учените от Питсбърг са установили, че за разлика от гризачите, човешките B-клетки съдържат протеин, наречен cdk-6.
Според наблюденията B-клетките са започнали да се делят, след като продукцията на cdk-6 се е повишавала.

Това е станало възможно чрез вирусен вектор, носещ гена за cdk-6.
Стимулацията допълнително е била увеличена и чрез повишаване на продукцията и на протеин - циклин Д1 (cyclin D1), който също е участвал в клетъчния цикъл.

От екипа са установили, че нестимулираните човешки B-клетки не са претърпели делене.

"След като трансплантирахме рекомбинираните човешки B-клетки във външния слой на бъбрек на мишки, болни от диабет, установихме, че деленето продължава и нивото на кръвна захар се нормализира", обяснява д-р Фиачи-Тач.

"Когато се острани бъбрекът с инсулин-продуциращите клетки, мишките отново развиват диабет".

Екипът е бил награден от Националния здравен институт, Американската асоциация по диабет и Фондацията за проучване на диабет в детска възраст.

"Перспективата е да се търсят възможности за изучаване на човешките B-клетки и тяхното делене in vivo, т.е. в жив организъм.
Надяваме се това да подобри методите за изследване и лечение. Други възможности са използването на клетки от трупни донори, линии от B-клетки или стволови клетки", отбеляза д-р Стюърт.

Клиничните изпитания за лечение на диабет тип-1 със стволови клетки са във Фаза-2 и имат своите първи пациенти.
Биотехнологичните компании (Novocell), гигантите в производството на лекарства (Pfizer), съвместно с академичните общности (Shinaya Yamanaka) и водещи университети (Cambridge) са обединили усилията си по отношение проучване и развитие на методите за лечение на диабет със стволови клетки.

За повече информация относно стволовите клетки можете да позвъните на тел.02/989 44 00 или на http://www.cryo-save.com/