Учени от Университета на Илинойс са определили условията, при които на планетите-гиганти (Юпитер и Сатурн) започват да валят хелиеви дъждове. Планетите-гиганти се състоят предимно от хелий и водород.

Изучаването на взаимодействието на тези две вещества при високи температури и налягане е необходимо условие за разбирането на процесите, които стават в гигантите.

Тъй като условията, аналогични на тези в Юпитер и Сатурн, трудно могат да бъдат възпроизведени в лабораторни условия, компютърната симулация, която се основава на законите на термодинамиката, е основен метод за изучаване на взаимодействието на хелия и водорода.

Именно чрез моделиране на суперкомпютър учените от Университета на Илинойс са изследвали какво се случва със сместа от хелий и водород при температури от 4 до десетки хиляди градуса по Целзий.

Специалистите са установили, че при нарастване на налягането хелият и водородът в сместа се разделят (тоест спират да се смесват).

При това хелият може да образува капки, които падат към центъра на планетата (при газовите гиганти няма повърхност, затова на практика атмосферните процеси стават вътре в тези планети).

Нещо повече, резултатите от компютърното моделиране показват, че хелият и водородът са разделени в по-голямата част на Сатрун.

Получените резултати противоречат на съществуващите теории за формирането и еволцията на газовите гиганти, но добре се съгласуват с резултатите от извършени наблюдения.

Хелиевите дъждове са свързани и с друга загадка около газовите гиганти. Известно е, че тези планети излъчват повече топлина, отколкото получават от Слънцето.

Според изследователите, падането на капките към центъра на планетите води до освобождаване на допълнителна енергия, следователно дъждът е причина за повечето излъчвана топлина.

Подробности за изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Science.