Връзването на мартеници е древен обичай, който води началото си от Древна Елада. Това твърди гръцкият фолклорист Николаос Политис.
В древността гърците носели гривна на дясната ръка или левия си крак, наречена “кроки”, по време на Елевзинските мистерии – ритуалите в чест на богинята на плодородието Деметра и дъщеря ѝ Персефона, съпруга на владетеля на подземното царство Хадес, обяснява той. Гръцката версия за мартеницата не се различава много от българската – носи се за здраве и да предпазва от болести през месец март, когато има по-резки смени на времето, пише 24 часа.
Майките връзвали на китката на ръката на децата си гривна, направена от усукан бял и червен конец, според фолклора. Мартеничката също защитава от комари и бълхи и дори премахва заболявания и други злини. Мартениците в Гърция са запазени само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове.
Македония също обяви обичая за “стара македонска традиция, която се възражда”. Според публикации дори Александър Македонски сам плетял мартеници и ги връзвал на войниците си преди поход.
Мартеница връзват и в Румъния за възраждане на природата на прага на пролетта. Този древен обичай според местната традиция е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно женско божество - Баба Докия.
Според редица български учени обаче традицията на мартениците всъщност е хилядолетна и води началото си от траките, живели по тези земи. Тъй като тракийските племена в древността не са обитавали единствено границите на съвременна България, а са населявали по-големи части от региона, с това се обяснява и днешната по-широка география на мартениците.