Според последното социологическо изследване в Германия, социалдемократите събират 30% подкрепа, а кандидатът им за канцлер Мартин Шулц изпреварва Ангела Меркел с 11%, констатира Дойче веле
Появата на Мартин Шулц на сцената въодушеви хората. Той самият с отскок получи по-голямо доверие като кандидат за канцлер от Меркел, а партията му веднага дръпна с десетина пункта напред, отбелязва анализаторът Александър Андреев.
Успехът на Шулц се обяснява с няколко фактора. Първо: той е харизматичен, хората го харесват, може би и поради това, че има известен популистки уклон. Популизмът му привлича дори избиратели на крайнодясната "Алтернатива за Германия". В същото време Шулц изтегля социалдемократите по-наляво, където има много потенциални избиратели. Шулц не е министър, хората не го свързват със сегашната власт, а това му носи допълнителен бонус. Второ: както е известно, непоклатимият доскоро рейтинг на Меркел пострада от нейната либерална политика към бежанците и мигрантите. Германците все още ѝ дават висок кредит на доверие, но с появата на Шулц вече виждат и друг възможен канцлер.
А останалите партии?
Според последното допитване, доверието към "Алтернатива за Германия" намалява и тя ще вземе 10 процента от гласовете. Социалдемократите вече дръпнаха гласове от тази партия, която, освен всичко, няма никаква позитивна програма - нейните лидери залагат главно на лозунги и скандирания срещу емигрантите. Германците, които са много предпазливи и разумни избиратели, едва ли ще гласуват масово за партия без програма. След като влезе в Бундестага, "Алтернатива за Германия" постепенно ще изгуби енергия и подкрепа. Именно, защото е протестна партия и няма никакви конкретни политически приоритети.
В Бундестага навярно ще се завърнат и либералите от Свободната демократическа партия. Те са разделени на две крила - икономически либерали и либерали с гражданска и правозащитна ориентация. Първите имат отлично лоби в стопанските среди, а злите езици твърдят, че техни избиратели били главно зъболекарите и адвокатите. Вторите обаче се радват на симпатии в гражданското общество и в неправителствения сектор. Точно в момента, когато популизмът е на гребена на вълната, когато говорим за хирбидни войни, когато социалните мрежи са пълни фалшиви новини, измишльотини, заплахи и омраза, правозащитното крило на либералите има шанс да получи и още повече подкрепа. Либералната идея е на път да се окопити. А Путин, Тръмп, хиляди тролове и безчет неуки хора из интернет я обявиха едва ли не за умряла.
В предизборното политическо уравнение влизат още Лявата партия и Зелените - като вариант за т.нар. червено-червено-зелена коалиция, каквато вече управлява във федералната провинция Берлин. Казано по-просто: ако след 24-ти септември няма мнозинство за коалиция с участието на християндемократите, възможно е социалдемократите да сглобят правителство с левите и зелените. Доскоро тази идея беше табу, защото левите са отчасти наследници на компартията на бившата ГДР. Шулц обаче може да прескочи тази пропаст, ако му се наложи. Впрочем, издигането на Мартин Шулц като кандидат на социалдемократите беше особено хитър ход и поради това, че той ще има много повече свобода да атакува християндемократите и да се дистанцира от тях в сравнение например със сегашния вицеканцлер Зигмар Габриел, който щеше да бъде принуден да играе ролята на д-р Джекил и мистър Хайд: "денем" управлява заедно с канцлерката Меркел, а "нощем" агитира срещу нея и нейната партия. И все пак: в момента 60% от избирателите в Германия искат отново правителство на широката коалиция, така че и социалдемократите, и християндемократите ще водят предизборната си битка с едно наум, че утре пак може да управляват заедно. И че не бива нито да поемат неизпълними ангажименти, нито пък да се ругаят дотам, че после да не могат да се гледат в очите край масата на министерския съвет.
Дебати по основните проблеми на Германия
Тонът в горещата фаза на кампанията навярно ще бъде спокоен, а дискусиите - по същество. Кресливи звуци сигурно ще внесат хората от "Алтернатива за Германия", но иначе ще се говори по основните проблеми в страната. Сред тези проблеми са и огромните разходи около бежанците и мигрантите, тяхното устройване, здравно осигуряване, образование, квалификация, обучение по немски, интеграцията им в обществото и на трудовия пазар. Но това е само една от темите. Със сигурност ще се води дискусия за европейската политика, за отбраната и разходите на Бундесвера, за социалната справедливост, за пенсиите, за екологичната политика, за енергетиката. Всичко това обаче се случва в една страна с цъфтяща икономика, която годишно приключва с милиарди плюс в бюджета. Вярно е, че през последните години страховете на хората в Германия са се увеличили. Но също така вярно е, че големите партии си вършат работата изключително добросъвестно и затова мнозинството им вярва.
