Николай Мънчев е петият българин с присаден бял дроб. Преди няколко месеца той получава възможност за трансплантация и все още е в процес на възстановяване.

Николай е от Варна, женен е и има две деца.  Пред 2010 година той е на прага на 30-те . Определя себе си като щастлив човек и дори не подозира как животът му и този на семейството му ще се преобърне само за ден. Преди 6 години Ники започва често да губи гласа си, но нищо не подсказва, че това ще е началото на един кошмар.

„Отидох на лекар, казаха ми, че имам парализа на лява гласна връзка и след това ме изпратиха на кардиолог и там разбраха, че нещата са по-сериозни и съм с белодробна хипертония”, разказва Николай.

Тогава той разбира, че за състоянието му няма лечение. Ще трябва да се поддържа жив с медикаменти, а когато и те откажат да действат, ще трябва да му се трансплантира нов бял дроб.  Симптомите на тази тежка диагноза не закъсняват и той започва да се влошава с всеки изминал ден.

„Болестта сама по себе си е, че не можеш да ходиш, не можеш да дишаш. Трудно е, всичко вършеше жена ми, деца, училища, градини -  всичко тя. Аз през последните 6 месеца само лежах и не можех и да ставам”, спомня си Николай.

„Физическата болка е голяма, дори едно обличане ти коства голямо усилие, да влезеш да се изкъпеш ти отнема час”, допълва той.

Медикаментите го поддържат 5 години. През 2015 г. е включен в списъка на чакащите на Агенцията по трансплантации,  а след повече от година чакана и в листата на Евротрансплант.

Така почти изгубил нормалния си ритъм на живот и често прикован на легло, на 2 октомври миналата година чува най-хубавата новина - за него е намерен дроб във Виена.

„Взеха ме със самолет от Виенa, дойде до Варна и ни взе, сутринта на 3-ти бяхме в болницата,  приеха ме, взеха ни изследванията и казаха, че дробът е с инфекция и няма да се извърши трансплантация”, посочва Николай.

Така идва и поредният удар за Николай. Оставят го обаче да лежи още два дни в болница.

„На третия ден, като го изписваха, вечерта се обадиха, че има нов дроб, просто късмет”, казва съпругата на Николай – Здравка. „Помислих си, че втори шанс няма да има, но след три дни чудото стана”, заяви той.

И така Ники получава своя шанс за нов живот, но не знае, че му предстои най-трудното - да се възстанови и организмът му да приеме чуждия орган.

„То е  по-лошото. Всичко е трудно, все едно сега прохожда едно малко дете, учат те да ставаш, да се надигаш, да ходиш да ядеш, всичко както като едно малко бебе почва да пораства, всичко правиш наново. И да дишаш те учат, защото и това си забравил”, посочва Николай.

Днес Ники живее втори живот. Мечтае за хиляди неща, но най-вече да навакса изгубеното време със семейството.

„Да се разхождам, да играем футбол, да караме колело, да се разхождаме в гората, да ходим за риба, което не ми се е случвало отдавна. Да сме живи и здрави, пролетта и за риба ще ходим, и колела ще караме, всичко ще наваксваме”, изброява Ники.

Въпреки че са минали само 5 месеца, днес Ники не се страхува от стълбите в блока, разхожда се всеки ден с километри, не спира да мечтае и смята, че най-доброто предстои.

През 2016 г. са  направени над 60 трансплантации

От 8 до 10 пъти сме увеличили трансплантациите в сравнение с преди 4 години, каза в предаването „Тази събота” по bTV д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.

Поне още три пъти трябва да ги увеличим, допълни тя. 2014 г. е с най-много трансплантации.

В Европа сме на последно място, но по данни на брой на милион население сме вече до Румъния, отбеляза Симеонова.  Миналата година са направени над 60 трансплантации.

Тя отбеляза, че при донорството няма възрастови ограничения.

Имаме случай на жена на 74-годишна възраст, която дари органи, и имаме трансплантирани хора, подчерта Симеонова.