Отпадането на пръстовия идентификатор в болниците е сред водещите теми на съботните вестници.

"Икономическият ефект от въвеждането на пръстовия отпечатък в болниците е нулев и методът създава проблеми. Това са признали от Националната здравноосигурителна каса преди специалната среща за обсъждането на новата регистрационна система в Министерството на здравеопазването, съобщи "Дарик". Според служители на касата, идентификаторът създавала неудобство особено в онкологичните центрове, защото при пациенти на химиотерапия се променят рисунъка по техните пръсти и се налага тези болни периодично да бъдат регистрирани наново, което отнема време. Друг чест проблем е при придружаването на деца, защото веднъж може детето да е с единия родител, после с другия и тогава се налага пререгистрация. Допреди смяната на ръководството, здравното министерство се хвалеше с над 15 млн. лв. спестени само за първия месец на работа на устройствата в болниците и намаляване на среднодневния разход с почти 2 млн. лв., макар че справката от самата каса показваше друго. Идентификаторът беше въведен задължително във всички лечебни заведения, които работят с касата от 1 ноември 2016 г. Изготвянето и интегрирането на системата струваше над 400 хил. лв..." - в. "Дневник".

"Позицията на служебния здравен министър Илко Семерджиев е, че въвеждането на пръстовата идентификация не е икономически оправдано и тя трябва да бъде заменена с електронна здравна карта. Според него системата за идентификация, въведена от предишния здравен министър Петър Москов, не е спестила средства. "Ако в резултат на тази среща стигнем до единодушното решение за отмяна на пръстовите отпечатъци, ние просто няма да разрушим една система, а ще я заменим с друга и няма да оставим правен вакуум - напротив. Нашата концепция е да въведем електронна здравна карта", каза преди дни служебният здравен министър. На съвещанието днес трябва да бъдат изяснени позициите на Министерския съвет, здравната каса, частните болници и пациентските организации, които са страни по делото във Върховния административен съд. През ноември миналата година тричленен състав на съда обяви разпоредбата на предишния здравен министър за въвеждане на пръстовата идентификация за нищожна, но петчленен състав я възстанови в началото на този месец до окончателно произнасяне по казуса..." - в. "Труд".

"Край на пръстовите отпечатъци. Това решиха шестте страни по делото във Върховния административен съд, обяви БНР. Представители на пациентски организации, на болници и Националната здравно осигурителна каса се събраха на среща при служебния министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев по въпроса и бяха категорични, че този начин на индентификация не върши работа. Той ще бъда заменен от електронна здравна карта. ВАС трябва да се произнесе по въпроса на 16 март..." - в. "Стандарт".

"Поне до 16 март болниците ще приемат пациенти за лечение или преглед с пръстов отпечатък. Такава позиция заеха представители на Министерския съвет в петък по време на среща със служебния министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, ръководството на Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на частните болници, сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" и федерация "Български пациентски форум", които атакуваха отпечатъците в съда. Тогава се очаква Върховният административен съд да реши окончателно бъдещето на електронната автентификация в болничните заведения. От изявленията след срещата обаче личи, че най-вероятно системата ще отпадне. Според съобщение на МЗ страните в спора смятат, че тя може да блокира извънболничната помощ. НЗОК пък е дала официално становище, според което няма данни за направени икономии от пръстовия отпечатък, а системата често блокира, с което поставя на изпитание болничната помощ. Към аргументите за отмяна на електронния автентификатор от там добавят и проблемите, които той създава на пациентите с хронични заболявания. Касата беше на друго мнение при Петър Москов и подкрепяше мярката..." - в. "Сега".

Проблемът с евросредствата за наука и образование също е темите на всекидневниците.

"Скандалите около оперативната програма "Наука и образование" логично стигнаха до Брюксел. В силно критично писмо Европейската комисия предупреди, че може да спре междинните плащания по вече започнали проекти заради сериозни проблеми, свързани със системите за управление и контрол на програмата, както и със самите конкурсни сесии. Писмото е във връзка с одит на програмата, извършен между 24 и 28 октомври м.г. В него са посочени редица проблеми с три приоритетни оси, по които се предоставят пари за образование и учене през целия живот. Тук влизат и поддържането на рейтинговата система на вузовете, студентските практики и стипендии, проектът "Твоя час" за извънкласни дейности с внушителния бюджет от 140 млн. лв., ограмотяване на възрастни, обучение на деца в неравностойно положение и пр. Сред забележките е липсата на ясно разделение на функциите на този, който осигурява парите - управляващия орган в структурата на просветното министерство, и на този, който изпълнява проектите - отново част от МОН. Европейските одитори са установили още липса на прозрачност при оценяването на проектните предложения, лоша организация на звената, които управляват проектите, липсващо конкурсно начало при избора на външни експерти. Някои операции са определени като недопустими, защото не отговарят на изискванията. При една процедура пък няма адекватна оценка на индикаторите за потенциални измами. Проблеми са установени при 8 от 16 проверени операции, като тяхната стойност е 96.36% от цялата сума на проверените схеми. Това е и 15.29% от цялата отпусната сума за оперативната програма. От ЕК предупреждават, че докато не получат уверения, че националните власти са предприели мерки по отстраняване на проблемите, няма да обработват бъдещи постъпки за междинни плащания по програмата, а крайният срок за плащане е прекъснат. Новината за предварителното писмо на ЕК, с което скоро трябва да дойде и официален доклад от ЕК, изтече вчера рано сутринта и предизвика извънредна пресконференция на служебния министър проф. Николай Денков..." - в. "Сега".

"Бившият вицепремиер и министър на образованието Меглена Кунева е "силно изненадана от некоректния прочит на писмото на Европейската комисия", от което днес стана известно, че парите по оперативна програма за наука ще бъдат временно замразени, като съществува и риск от спирането й. Според нея не е коректно да се говори за спиране на средства. В изявление, разпространено през сайта на Реформаторския блок, Кунева изрежда кой и по колко време е бил отговорен за управлението на средствата. Бившият министър казва, че най-активна част в управлението на програмата е бил по времето на служебния кабинет на Георги Близнашки, като в периода между август 2014 до април миналата година за програмата отговаря тогавашния заместник-министър на образованието и настоящ министър проф. Николай Денков. Кунева посочва, че настоящият началник на политическия кабинет на министър Денков - Иван Модев е бил начело на програмата близо три години. "Одитът на ЕК е предварителен, т.е. има за цел да установи потенциални рискове и слабости в управлението на програмата. Подобен одит е стандартна практика за нови програми, при стартирането на които е нормално да има трудности и въпроси, свързани с по-ефективно управление", казва Кунева и уточнява, че програмата за наука е "именно такава програма - за първи път страната ни има самостоятелна програма специално за образование и наука". Кунева казва, че не е коректно да се говори за спиране на средства, защото България има срок, в който следва да представи своите аргументи и предприетите действия по бележките на европейските одитори. "Важно е в този период да не спира изпълнението на всички проекти, от които системата на образованието и науката толкова се нуждае". Кунева казва, че "значителна част от бележките на европейските одитори са свързани с процеса на програмиране и оценяване по грантовите схеми за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. Процесът бил изцяло организиран и контролиран от Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми", а Кунева като министър била установила тези проблеми и е предприела мерки, за да не се допусне незаконосъобразно разходване на европейски средства..." - в. "Дневник".

Изборите също са сред водещите теми на вестниците.

"Свикване на Велико народно събрание и изработване на нова конституция. От партията на Бойко Борисов предлагат да отпадне депутатският имунитет. Целта е да се гарантира равенство пред закона на всички български граждани. Това е записано в предизборната програма на ГЕРБ. Документът е отворен, а в следващите 10 дни предстои публичното му обсъждане. Граждани и експерти могат да правят предложения, поясниха от партията на Бойко Борисов. Програмата на ГЕРБ е 50 страници и обхваща всички секторни политики - външна, регионална , социална, обществен ред и сигурност, финанси, управление на средствата от ЕС, отбрана, правосъдие, образование и наука, здравеопазване, култура, околна среда, земеделие, транспорт, икономика, енергетика, туризъм и спорт. "Програмата ни е съобразена с обществените настроения в страната, за които ГЕРБ постоянно се информира", пише в увода. Там е подчертано, че формацията гледа на референдумите като на работещ демократичен механизъм и е поет ангажимент да бъдат изпълнени решенията от допитването, организирано от "Шоуто на Слави". Амбициите на ГЕРБ са влизане на България в Шенген и в еврозоната през 2018 г..." - в. "Труд".

"13 партии и 9 коалиции ще водят битката за места в Парламента, което ще се води на 26 март. Обявиха от ЦИК. На три политически сили им е отказара регистрация, а една бе заличена в последствие, след като се оказа, че има нередовни над 400 подписа. 4297 са подадените заявления за гласуване в чужбина. Традиционно най-много са постъпили от Великобритания, Германия и Испания", обяви от ЦИК. Стана ясно, че са готови и параметрите за участниците в поръчката за машинното гласуване, но те не бяха оповестени. "Не е ясно колко участници ще има", заяви говорителят Александър Андреев. "Машинното гласуване е една техническа опция. Все някъде ще - ще спре токът, или машинката ще откаже, и тогава избирателят ще пусне бюлетина, допълни го колегата му Цветозар Томов. Той бе категоричен, че подобни проблеми няма да опорочат вота, защото може да се гласува и с бюлетина." - в. "Стандарт".