България е сред петте най-богати на хабитати европейски държави. Страната ни се нарежда след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони.
В същото време крайбрежните местообитания – особено дюните, и някои от храстовите и тревните местообитания у нас влизат в групата на най-застрашените хабитати в Европа.
Страната ни разполага със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски.
Това са част от констатациите на учени при създаването на нов Червен списък – известен още като Червена книга, на всички местообитания по българските и останалите европейски територии, за която разказват от коалицията "За да остане природа в България".
За изследването
Над 300 изследователи от всички европейски страни са направили цялостна оценка на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа – от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море. Координатор за България и автор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
| Европейският Червен списък на местообитанията е финансиран от Европейската комисия и работата по него е координирана в партньорство между Института по околна среда Вагенинген (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), "Бюро за природата" (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел. |
Под заплаха
Над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха – над три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и почти половината от нашите езера, реки и крайбрежия.
Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкова застрашени, но и тяхното състояние също буди тревога.
Морета и океани
Във всичките заобикалящи Европа морета и Атлантическия океан мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия са застрашени.
В Средиземно море почти една трета от всички хабитати са пряко застрашени от изчезване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан.
Буди тревога и големият брой на морските местообитания, за които все още знаем прекалено малко, особено тези в Черно море.
Причини
Природните местообитания в Европа намаляват като площ и влошават качеството си по много причини, а много заплахи са с все по-засилващо се въздействие.
Прекаленото използване или изоставянето на традиционните практики в пасищата и ливадите, пресушаването и замърсяването на водоемите, нахлуването на чужди и инвазивни видове растения и животни, урбанизацията и свързаното с нея инфраструктурно развитие, всички тези процеси продължат да представляват опасност за сухоземните и сладководни местообитания.
За морските местообитания главните заплахи са замърсяването, вносът на органични вещества (еутрофикацията) във водата, разрушителните риболовни практики, изграждането на защитни съоръжения по крайбрежията и др. Някои опасни последици от климатичните промени вече са очевидни както за морските, така и за сухоземните и сладководните екосистеми и има сериозен риск да се задълбочават в бъдеще.
Значение
Всички местообитания са част от разнообразните европейски сухоземни и морски ландшафти. Те осигуряват убежище за хиляди видове растения и животни и са източник на важни екосистемни услуги, като например опазването на почвите от ерозия, фиксацията на въглерода и смекчават последиците от глобалното затопляне.
Тези местообитания могат да предоставят на хората в Европа ценни земеделски култури, да поддържат животновъдството, дивеча и рибата и да осигуряват местата за отдих и туризъм.
