Академичният свят продължава да реализира нови открития в борбата със стареенето, които са огромен напредък. Молекулярният биолог Елизабет Блекбърн получи Нобелова награда за изследванията си в областта на процесите на стареенето, по-специално за откриване на ползите от удължаване на теломерите.

Нейното партньорство с психолога Елиса Епел доведе до написването на книгата Ефектът на теломерите (The Telomere Effect.) Тя е предназначена за широка аудитория и играе ролята на мотиватор за промяна на нездравословни навици. Книгата твърди, че човек може да контролира собствения си процес на стареене чрез добиването на здравословни навици. Фокусът е върху теломерите, които представляват крайните части на ДНК. Блекбърн ги сравнява с твърдите накрайници на връзките за обувки:

Теломерите те слушат, слушат поведението ти, слушат състоянието на съзнанието ти, обяснява тя. Слушайки твоето поведението, твоите теломери или ще се удължат, или ще се скъсят. Когато се скъсяват, вероятността клетките да продължат да се размножават е по-малка и евентуално умират. Когато начинът на живот е подчинен на стреса, ефектът е по-висока клетъчна смъртност и съответно – ускорено стареене. За хората с повишен риск към сърдечносъдови заболявания, скъсените теломери означават и по-висока изложеност на риск в по-ранна възраст.

С продължаване изследванията на теломерите, учените се опитват да уточнят каква храна или навици на спане се асоциират с по-дълги теломери.

Харвардският изследовател в областта на генетиката Дейвид Синклер обаче е притеснен от прекаленото опростяване на науката в сферата на ДНК и теломерите. „Мисля, че е много трудно да се докаже убедително, що се отнася до промяната в стила на живот“, казва той. „Невъзможно е доказването на причинно-следствена връзка при хората, така че се разчита на асоциации.“

Джудит Кампизи от Института за изследване на стареенето Бък (Buck Institute for Research on Aging), добавя, че въпреки че клетъчното стареене увеличава рисковите фактори за заболявания, свързани със стареенето, те могат да бъдат предизвикани и от други фактори: „Ако цялото стареене се дължи на теломерите, щяхме да сме разрешили проблема с възрастта отдавна“, отбелязва Кампизи.

Посланието на Блекбърн и Епел обаче включва практически стъпки в посока увеличаване на продължителността на живота чрез поддържане на общото здравословно състояние и намаляване на вероятността за по-ранно настъпване на заболяванията, свързани със стареенето. Въпреки че някои учени твърдят, че не може да се разчита стриктно на дължината на теломерите за определяне на необходимите промени в начина на живот, те поне могат да се използват за индикатор и по-добро разбиране на общата генетична картина на човек.