85 млн. за осигуряване на заетост на 12 000 трайно безработни. Това е поискало социалното министерство, за да тества пилотна програма за наемане на 10% от хората, които нямат работа повече от година, съсредоточени в Северозападна България.
Идеята обаче е срещнала неодобрение във финансовия министър Владислав Горанов. Не за друго, а защото, според него, предложените мерки няма да доведат до подобряване на работната сила, пише вестник "Сега".
А новата програма за безработните над 1 г. е разработена и само чака финансиране, обясняват от социалното министерство.
Мерките са насочени към продължително безработни, безработни на социално подпомагане, безработни без квалификация и професия, неактивни и обезкуражени.
Парите обаче са повече, отколкото целият бюджет за заетост.
За седма поредна година националният план за заетост е разчетен на 73 млн. лв., въпреки че междувременно минималната заплата се увеличи от 240 на 460 лв. Така парите стигат за все по-малко заети.
"При недостатъчно предлагане на работни места на първичния пазар и бързото развитие на технологиите продължително безработните и лицата без квалификация не могат да си намерят работа. За тях единствената възможност да придобият квалификация и да започнат работа е включването им по мерки и програми за заетост и обучение", мотивират се от социалното министерство.
Трайно безработните у нас към края на ноември миналата година са 101 000, докато миналия юли са били 117 хил. души.
Тези без квалификация и образование са 141 000, като спрямо юли 2016 г. намаляват с около 7000.
Общата безработица в страната иначе достига най-ниски нива от 8 години - 261 000 души, сочат данните на Агенцията по заетостта.
Според Европейската комисия обаче дългосрочната безработица продължава да бъде нарастващ проблем в България.
"Обхватът на активните мерки, насочени към трайно безработните, остава недостатъчен. Програмите за обучение на дългосрочно безработните до този момент са в много малък мащаб и ще трябва значително увеличаване, за да бъдат ефективни", признават от социалното ведомство.
На този фон парите за субсидирана заетост за 2016 г., насочени към продължително безработните, бяха едва 6.6 млн. лв. Колко ще са тази година ще стане ясно към края на януари.
Друг голям проблем на субсидираните мерки за заетост е тяхната неефективност.
От 2003 до 2011 г. държавата е похарчила 1.5 млрд. лв. за такива мерки, с което е повишила заетостта в страната с едва 2%, показа изследване на министерството на труда.
Според други анализи 16% от участвалите в мерки и програми за заетост са си намерили работа само благодарение на участието си в тях.
