На 1 септември 2004 г. при терористичния акт в училището в Беслан загинаха 333 души, като 186 от тях бяха деца. Години по-късно руската фотографка Алиса Гокоева издири порасналите оцелели момичета, помоли ги да застанат пред нейния обектив и да напишат кратко съчинение на тема „Защо съм длъжна да живея".
Пред bTV тя разказа, че се запознала с младите жени по време на друг свой проект, с който помагала на една от оцелелите: „Това момиче 11 г. се бори за живота си, за здравето си, остана инвалид, но нито тя, нито родителите й се предадоха”.
Останалите, преживели атаката, се свързали и със свои приятели и до момента пред обектива на Алиса са застанали 33 души.
За самата фотографка споменът също е силен. „В паметта на много хора, които живеят в Осетия, този ден се е запечатал завинаги, току-що бях завършила училище и се асоциирах с децата, които бяха в спортната зала в Беслан, защото аз също бях дете”, разказва Алиса. Нейна приятелка била от училището в Беслан.
Днес оцелелите не забравят ужаса, но, оказва се, успяват да намерят начин да живеят в настоящето. Поне това се разбира от съчиненията, които те са написали: „Да живееш, това вече е щастие (…) Част от самите момичета е останала завинаги там, в училището в Беслан, тази трагедия ги свързва. Тези, които са си отишли, не са съученици, а ангели”.
Алиса разказва за момиче, останало без око, което е един от най-позитивните хора, които познава. „Тя ми каза следното: Ако си жив и можеш да виждаш, чуваш, да говориш и да ходиш, това е щастието. Това ти го казва едно красиво 20-годишно момиче без едно око и ти го казва съвсем искрено”.
