Интервю с министъра на социалната политика Зорница Русинова - за децата, за безработицата и какво се промени в социалната сфера:

- Остава малко до края на вашия мандат, приключвате с децата, които помагат на деца – положителна новина. Колко деца са настанени в центрове от семеен тип, колко домове останаха и кога могат да бъдат закрити?

- Целта ни в последните няколко години е да има коренна положителна промяна на институционалната грижа за децата. Това означава всички институции за деца, лишени от родителски грижи и за деца с увреждания от стария социалистически режим да бъдат закрити. Тези домове бяха извън или в малки населени места, така че децата бяха лишени от пълноценен социален живот и от достъп до образование и здравеопазване. Това, което беше постигнато за затваряне на домовете за деца с увреждания, е добър сигнал за цялостната политика в тази сфера.

- Всички домове за деца с увреждания ли са затворени?

- Всички домове за деца с увреждания са затворени към края на 2015 година. От 2010 година до октомври 2016 година броят на децата в институции е намалял с 85%. С 69% е намалял броят на специализираните институции за деца – от 137 през 2010 г. до 42 през октомври 2016 г. През този периода бяха създадени 364 социални услуги за деца в общността, над 4000 деца повече ползват социални услуги под формата на Центрове за обществена подкрепа, за социална рехабилитация. Една от най-важните и показателни за нас индикации за успеха на социалната система са случаите на успешна превенция за изоставяне на деца, които са над 16 400 за последните 7 години.

- Това са децата, за които е предотвратено да бъдат изоставени от родителите си?

- Точно така. Над 9300 са случаите на успешна реинтеграция в семейството. Имаме над 5900 деца, които получават грижа в семейства на роднини и близки и около 2000 деца, които са обхванати от приемната грижа.
Към настоящия момент функционират 25 дома за деца, лишени от родителска грижа, в които са настанени 499 деца, плюс 17 дома за медико-социални грижи, за които отговоря Министерство на здравеопазването – в тях са настанени 638 деца. До 2025 година тези институции ще бъдат реформирани, като за целта ще бъдат създадени 149 нови услуги за над 7000 семейства.

- Бихте ли обяснили какви са услугите, които Вие казвате, че се извършват за тези деца? Какво се прави?

- Услугите са няколко вида – засилване на ролята на центровете за обществена подкрепа, които служат за превенция и за подкрепа на децата, които са в риск. Ще се създадат нови 27 центъра за подкрепа на деца и техните семейства, както и 16 дневни центъра за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания. Ще бъдат изградени 10 нови центъра за настаняване от семеен тип за деца, 28 преходни жилища, 17 наблюдавани жилища, които са за младежите от 18 до 21 години. Ще се развиват и центрове за здравно-социална грижа за деца с увреждания, които имат нужда от постоянни и специални медицински грижи.

- Може ли да обясните на нас, на хората – в какво се състои превенцията да не се изоставят деца – това са проблемни семейства, които имат по 10 деца, най-често роми...?

- Превенцията има няколко аспекта. Единият от тях включва работата на неправителствните организации, на местните власти и на социалните работници за подобряването на здравната култура и предотвратяването на ранни раждания. Това са специалисти и психолози, които работят със семействата, в които са идентифицирани деца в риск от изоставяне. Те оказват подкрепа на родителите, за да не се стига до подобна крайна стъпка. Тоест нашата първа грижа е да намерим начин да подпомогнем всяко семейство със затруднения, като му предложим комплексни услуги, съобразени с потребностите му. В случаите, когато социалният работник види, че не са осигурени грижи за детето, тогава се пристъпва към настаняване в приемно семейство или други мерки за закрила. Работата по превенция е дълъг процес, в който първите стъпки са повишаването на здравната и образователната култура.

- А сега може ли да преминем към децата с увреждания. Те като че ли се оказаха най-проблемната област за социалното министерство. Какво успяхте и какво не успяхте да направите за тях и техните семейства?

- Другата реформа, която реализирахме за децата с увреждания е, че за пръв път направихме ясно разграничение на помощите според степента на увреждане. От началото на 2017 г. за деца, които са с над 90% степен на увреждане от помощта е 930 лева – това са две минимални заплати. За децата със степен между 70% и 90% помощта е в размер на 450 лева. Това е една от първите стъпки, които предприехме, с които се осигурява по-голяма помощ за хората в най-тежко положение. Тези плащания не са обвързани с доходите на семействата и считам, че това е една от успешните стъпки. Тепърва предстоят и други мерки за по-добро насочване на част от средствата за лицата над 18 години.

- Но семействата на децата с увреждания не искат само пари и неведнъж заявиха това, тези семейства също имат нужда от подкрепа с проекти, работа, а не само стоене вкъщи да си гледат децата?

- За тях също има целенасочена подкрепа по линия на социалните услуги, по линия на заетостта. Смисълът на схемата за личните асистенти е такъв – осигуряване на личен асистент в домашна среда. Около 14 000 човека получават личен асистент ежегодно и това дава възможност на част от жените – на майките, да се върнат на работа.

- В какво състояние предавате на следващия министър социалното министерство?

- В много добро финансово състояние. Бюджетът за 2017 година е с 6% по-висок от бюджета за миналата година. Този ресурс е достатъчен за обезпечаването на всички социални плащания. Това, което предстои като предизвикателство, е продължаването на реформата в пенсионната система – една тема от голямо обществено значение. Считам, че един от успехите на правителството е финансовото стабилизиране на пенсионната система. Доказателство за това е, че през 2017 г. дефицитът ще намалее , а същевременно пенсиите ще се увеличат с 2,4%.

- И не на последно място каква ще е 2017 година за българите – работеща или безработна?

- Последните 4 месеца за пръв път в България виждаме устойчив процент на безработицата в този период на годината. Независимо, че приключи сезонната заетост, нямаме ръст на този показател. Това означава, че са създадени устойчиви работни места, което е знак за реално съживяване на икономиката. Важно е да подкрепим българските работодатели с квалификация на персонала и инвестиции в подобряване на условията на труд. Около 40% от регистрираните безработни са без квалификация – усилията към тях са насочени те да получат средно или основно образование. Считам, че това е един от ключовите акценти в борбата с безработицата.

- Хората в предпенсионна възраст са най-смачкани като че ли – цял живот работили, а сега голяма част от тях са безработни. Съкращават ги, обиждат ги дори на работните им места?

- При тях наистина е доста тежко положението. Голямата част от безработните, които са регистрирани в бюрата по труда, са без степен на квалификация. Хората над 54-годишна възраст са приоритетна група във всички мерки и програми за заетост. Доста са инициативите с ротация на работното място.Със стимулите, които даваме на работодателите, приоритетно финансираме проекти, които са насочени към хора в предпенсионна възраст.

- Една западна идея имаше – детска градина на работното място. Има ли я вече в България?

- По „Красива България“ има 4 проекта, по които общини ще създадат детски кът в обществени сгради. Тази мярка ще даде резултат. Първо, човек да се чувства по-добре на работното място. И второ, това е по-добра демографска политика – подпомага се възможността за гъвкаво работно време и се осигуряват възможности за по-добър баланс между семейния и професионалния живот.

- Последният ми въпрос е бихте ли станала пак социален министър? И кое ще направите първо, ако вземете отново поста?

- Човек не става министър само защото иска, а работи в екип с определена политическа платформа. Работя в Министерство на труда и социалната политика от 2004 година – работих дълго с европейски средства, като държавен служител и сега шест месеца като социален министър. Това, което свършихме като екип с инициираните законодателни промени и реформи, ще покаже положителни резултати в бъдеще.