Главна инспекция по труда публикува на интернет страницата си минималните изисквания за труд и заплащане в страните от ЕС и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. С тях трябва да се съобразяват работодатели, които изпращат работници и служители на работа в тези държави.
Промените в Кодекса на труда са обнародвани в последния брой на Държавен вестник за 2016 г. - 105 брой. С тях в българското законодателство се транспонира Директива 2014/67/ЕС.
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НСРКИРСРПУ), издадена на базата на промените в КТ, е обнародвана в бр. 2 на Държавен вестник от 2017 г.
Поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница. Преди промените минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни.
В Кодекса на труда са разграничени двете хипотези за работа в чужбина - командироване и изпращане от предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР).
При командироването работещият в чуждата държава остава под ръководството и контрола на работодателя си в България, което се регламентира в споразумение за промяна на трудовия договор. Задължителните клаузи в това споразумение са описани в промяната.
Задължителните атрибути са: характерът и мястото на работа, времетраенето на изменението на трудовото правоотношение, чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размерът на трудовите възнаграждения с постоянен характер.
В споразумението трябва да бъдат указани условията за полагане на извънреден и нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична.
Официалните празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск; допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните средства и маршрута, се описват в документа. Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.
Сключеното споразумение трябва да бъде на български език. Работниците могат да претендират и пред ИА ГИТ, и в съда, само за писмено договорените условия.
Служителите да внимават дали предприятието, което ги командирова, развива подобна дейност и в България. Сигнал за измама е, когато един работодател наема лица само за да ги командирова зад граница, без да развива идентична дейност у нас.
Работниците, изпратени от предприятието, което осигурява временна работа (ПОВР), са под негово ръководство. Самото предприятие трябва да има удостоверение за извършване на тази дейност. Регистърът с лицензираните предприятия, които осигуряват временна работа, е публичен и хората, които биват командировани от подобни фирми, трябва да имат писмен договор.
Преди да замине за чужбина на работника или служителя трябва да бъде връчен акт за изпращане. Работодателите и предприятията, които осигуряват временна работа, които са командировали или изпратили работници и служители до влизането в сила на тази наредба, имат 30 дни, за да приведат трудовите правоотношения в съответствие с разпоредбите ѝ.
Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните извън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и др. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл. 121 от Кодекса на труда.
В новата наредба се регламентира и редът за приемане на командировани или изпратени у нас работници и служители - граждани на държави от ЕС, държави - страни по споразумението за Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария. Включени са и работници, изпращани от трети страни.
В този случай чуждестранният работодател трябва да подаде специално заявление в Главна инспекция по труда преди работникът да дойде тук.
Размерът на минималното трудово възнаграждение в различните държави от ЕС, страните по споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се определя по различен начин. В шест от държавите - членки на ЕС няма приети минимални трудови възнаграждения - Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция.
