Фалшивите победи на Путин в Крим и Донбас са твърде незначителна компенсация за загубата на Украйна, без която Русия никога не може да бъде голяма сила
Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org
Прогнозите за това какво може да донесе новата година най-често са погрешен резултат от напразни усилия на умуващите и затова е по-удачно на въпроса какво ни очаква да отговаряме с лаконичното: „все същото“. Така е по принцип, но не и тази година, защото 2017 г. обещава да бъде много по-различна и е много вероятно да сме пред началото на нова геополитическа епоха. Последната такава повратна година в съвременната история е 1980 г. и си струва да си припомним накратко епохалните промени, които тя донесе.
Седемдесетте години на м.в. бяха десетилетие, белязано от привидното отстъпление на Съединените щати от позицията на доминираща Запада сила и съответното нарастване на статута и военната мощ на основния им противник – Съветския съюз. Като се започне от арабското петролно ембарго през 1973 г., САЩ показаха уязвимост от икономическа гледна точка, в допълнение към продължаващата травма от погрома във Виетнам и скандала Уотъргейт. След сблъсъка с нарастващите предизвикателства на съветския комунизъм, САЩ бяха очевидно засегнати от „криза на доверието“, илюстрирана в речта за „боледуващата Америка“ (malaise speech) на президента Картър през юли 1980 г. В „добрите“ традиции на школата на мисълта на Кисинджър и сие, в нея се проповядваше, че най-добрите дни на Щатите са останали назад в миналото и над държавата тегне гибел и мрак, така че най-добрият изход е да се върви тихо и кротко към залеза, с помощта на споразумения с руснаците за разведряване и контрол на въоръженията.
Въпреки това, още докато Картър произнасяше своите жалебни слова, в страната се надигаше мощен контра-наратив, който доведе до категоричната победа на Роналд Рейгън през ноември 1980 г. Аргументите на Рейгън бяха, че комунизмът, основаващ се на политически гнет и ирационална икономическа система, със сигурност беше зло, но той също имаше своите слабости и беше уязвим и Америка бе предопределена да спечели всяка надпревара във въоръжаването и конкуренция със Съветския съюз и поради това не трябваше да се плаши от конфронтацията. Новата администрация въведе редица политики, открити и тайни, за неутрализиране съветската хегемония над Източна Европа и предоставяне подкрепа на враговете на Москва от Солидарност в Полша чак до Афганистан. Целта бе да се наруши функционирането на съветската икономика чрез всички налични средства и посредством трайното превъоръжаване на САЩ да се вкарат Съветите в надпревара във въоръжаването, която те не могат да си позволят. По-малко от девет години след встъпването в длъжност на президента Рейгън, Берлинската стена падна, а две години по-късно и самият Съветски съюз вече не съществуваше.
За много хора може да е пресилено да се сравнява победата на Тръмп с революцията на Рейгън, но има големи сходства в много от основните им характеристики. Например, обявените от Тръмп икономически политики, опиращи се на намаляване на данъците и облекчаване на задушаващото регулаторно бреме върху бизнеса, забележително наподобяват политиките на Рейгън, които доведоха до 25 години просперитет. И Тръмп, както и Рейгън, дойде на власт като реакция на обществото към неуспешните политики на предишните администрации и при видимо желание в обществото за радикалната промяна, обещана от двамата кандидати. И двамата бяха понесени от гребена на вълната на подкрепа за консервативните решения, като управлението на Рейгън доведе след себе си още трима поредни републикански президенти. Все още не знаем какво ще направи Тръмп, но е факт, че Републиканската партия рядко е била така доминираща и на федерално, и на щатско равнище, както е сега. На федерално ниво, РП контролира изпълнителната и законодателната власт и скоро ще контролира и съдебната власт, а на щатско ниво, при щатските законодателни, води с марж над 2:1 (69-30). Това господство има редица важни последици за политическата съдба на администрацията на Тръмп. По традиция, американският президент е титулованият ръководител на управляващата партия. Случаят с Тръмп съвсем не е такъв – на моменти той водеше кампания срещу републиканското статукво и често заставаше зад различни политики (напр., про-руски или срещу свободната търговия), които са в противоречие с установените републикански традиции. Той бързо ще разбере, че ключът към успеха на неговата администрация се крие в сътрудничеството и общата работа с добрата стара Републиканска партия
И обратно – конфликтът с нея ще бъде по-вреден за Тръмп, отколкото за републиканците и поради това той ще се опита да го избегне.
И така, какво трябва да очакваме от администрацията на Тръмп? Както стана ясно още преди встъпването на Тръмп в длъжност, президентът Обама няма да остави никакво трайно наследство. И малкото направено от него ще бъде отменено в много кратко време. Във вътрешен план, това означава отмяна на катастрофалния план Obamacare и стотиците изпълнителни заповеди и наредби, чрез които Обама успяваше да управлява, или по-точно не успяваше да го прави, по думите на Тръмп. От реакциите на световните пазари и на вътрешния пазар на САЩ е очевидно, че обещаните данъчни съкращения и дерегулацията се възприемат като много положителни за бизнеса и вероятно ще се радват на широка подкрепа в Конгреса и извън него. Ако тези политики доведат до по-високи темпове на растеж, както се очаква, икономическата програма на Тръмп може също да послужи като пример за стагнираната икономика на Запада като цяло.
В сферата на международните отношения, провалът на политиката на Обама е още по-силно изразен. Неговите поддръжници твърдят, че ядрената сделка с Иран е знаковото му постижение, но Тръмп многократно заяви, че ще го анулира при първа възможност. Освен с това споразумение, Обама стана известен като „предвождащ от тила“, което не е особено голяма препоръка за лидера на свободния свят. Тук вероятно ще видим определени развития на трите арени на действие, представляващи най-голям интерес за България:
ЕС и НАТО
По време на предизборната кампания, Тръмп редовно кастреше европейските съюзници на Америка за отказа им да харчат достатъчно за отбраната си, с много малко изключения сред тях. Това е основната ябълка на раздора, за която Германия, като най-богата европейска страна-член на НАТО, има особено голяма вина. В резултат на избирането на Тръмп, европейците за първи път от години започнаха да говорят за по-големи разходи за отбрана. Ако тези приказки се превърнат в политика, както се очаква, мрачните предупреждения, отправени от Тръмп, може в действителност да спасят НАТО, а не да го унищожат. Европейският съюз е изправен пред редица други сериозни заплахи, които може да застрашат и евроатлантическия алианс. Както и в САЩ, политиката на печатане на пари на Европейската централна банка, която е евфемистично наричана „количествени улеснения“ и плащането на дълговете на частния сектор с публични средства, не може да продължи дълго. Крайно време е ЕС да помисли за сериозна структурна реформа от вида, предложен от Тръмп и да се върне към първоначалното обещание за обединена Европа на Аденауер, Шуман и Де Гаспери, а не социалистическото, недемократично и бюрократизирано чудовище, в което се е превърнала. Преди всичко, Европа трябва да признае, че поканата на Ангела Меркел към милиони икономически мигранти е колосална грешка и трябва да бъде отменена. Ако не, Германия може лесно да се окаже през септември следващата година с ляво правителство, подобно на сегашната коалиция от социалисти, бивши комунисти и зелени, които не само са анти-американски настроени, но са и определено про-Путин. В противен случай, ЕС няма да оцелее.
Русия
Умниците вляво и вдясно вече обявиха 2016 за годината на Путин. В действителност, Русия на Путин продължава да изживява неумолим спад по всички показатели на икономическата и държавната власт. Често се забравя, че „победите“ на Путин в Крим и Донбас са твърде незначителна компенсация за загубата на Украйна, без която Русия никога не може да бъде голяма сила. Понастоящем руският БВП е половината от това, което беше през 2013 г., като частното потребление спадна с 15% за две години. Правителствената социална програма и инвестициите продължават да се свиват, а също и различните резервни фондове, заделени по-рано. Повечето експерти очакват че те ще бъдат изчерпани до края на 2017 г. Въпреки че Русия засега избягва икономическия колапс, дългосрочните тенденции го предвещават и е малко вероятно държавата да се възстанови икономически, без силен тласък от цената на нефта и газта, от които тя продължава в голяма степен да бъде зависима. Като се има предвид обещанието на Тръмп да отвори федералните земи на САЩ и шелфа за проучване и добив, е много вероятно, въглеводородните доставки да се увеличат и да се поддържат ниски цени.
Турция
Несъмнено, днес най-податливият на кризи участък от евразийския пейзаж е Турция – ключов съюзник в НАТО. През последната година тя премина от ислямистка авторитарна форма на управление към нещо, което силно наподобява ислямистка диктатура. Ердоган все повече се държи като тоталитарен ръководител. След неуспелия пуч от страна на елементи в армията, Ердоган проведе масирана чистка на реалните и въображаеми свои врагове, потискайки жестоко последните остатъци от свободата на словото и дори основните човешки права. Извънредното положение сега е удължено безсрочно и Турция съперничи на Русия за титлата на най-недемократичната държава в Европа. Законната му опозиция, като кюрдската ДПН, е потисната или сплашена и Ердоган вече няма почти никакви препятствия в стремежа си да бъде помазан като президент, но с всички правомощия на един диктатор.
Независимо от това, нарастващата икономическа цена, която Турция плаща, може да обрече диктаторските амбиции на Ердоган. Той може да успее като диктатор, но не е ясно дали Турция има икономическо бъдеще извън общността на демократичните нации. Признаците на влошаване на икономиката са видими навсякъде. Турският БВП се сви с 1,8% през третото тримесечие на 2016 г. и четвъртото тримесечие не се очаква да бъде по-добро като резултат. Като цяло, ръстът на БВП за годината най-вероятно ще е едва наполовина на прогнозираните от правителството 3,2% в началото на годината. Две от международните рейтингови агенции (Standard & Poor и Moody’s) вече понижиха рейтинга на страната до “junk” (без инвестиция) и се очаква и третата да направи същото. Турската лира се обезцени драстично спрямо долара, което е много сериозен проблем за страната, тъй като трябва да привлече минимум 38 милиарда щ. долара годишно, за финансиране на своя валутен дефицит.
Анкара е изправена и пред други смущаващи външнополитически тенденции. С типичната си арогантност, Ердоган пресече още една граница, обвинявайки открито САЩ, че подкрепят терористите от ИДИЛ, след като ги бе обвинил за заговор с превратаджиите. Той можеше да се размине с такива провокации при Обама, който доста неразумно обяви Ердоган за модел, който всички мюсюлмански държави трябва да следват, но не е ясно дали Тръмп ще се примири с това. За Вашингтон е ясно от доста време, че Ердоган няма интерес към борбата срещу ислямския тероризъм и счита кюрдите за своя основен враг. Това, разбира се, е в противоречие с обещанията на Тръмп да унищожи ИДИЛ, като първи приоритет на президентството му. Налице са също така все повече доказателства, че Европейският съюз е уморен от постоянното изнудване на Ердоган с мигрантите, които той заплашва да отприщи, ако не получи това, което иска. Ердоган може и да успее да се превърне в безспорен ислямистки потентат на тоталитарна Турция, но победата му може да се окаже пирова.
