Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) подхваща поредното си дело срещу България, този път то е за правото на полово самоопределение.

Жалбата е подадена на 15 декември 2016 г., съобщава пред "Правен свят" адвокат Наташа Добрева.

Тя произтича от отказ на български съд да уважи молба за промяна на лични данни в акт за раждане на транссексуално лице.

Молбата до националния съд е за поправка в графата "пол" на акта за раждане, така че отбелязването "женски" да се замени с "мъжки", ведно със съответстващите промени в наставките на бащиното и фамилното име, както и избор на ново собствено име.

Тя обаче е отхвърлена от родня съд като неоснователна с мотива, че определянето на пола въз основа на личното, психологическо усещане е в противоречие със закона и причина за правна несигурност.

Оплакването до съда в Страсбург от правна страна е от липса на законодателство в България, което да урежда това съдебно производството.

В жалбата до ЕСПЧ се посочва, че Законът за гражданската регистрация от 1999 г. съдържа правно основание за образуване на дело, но не предлага достатъчно гаранции за защита на основни човешки права, каквито са правото на полова самоидентификация, на избор на име, на уважение към физическата неприкосновеност, забраната за принудителна стерилизация и др.

Изтъква се, че липсват материалноправни норми и че действащото законодателство не съдържа конкретизиране на условията, при които може да се допусне промяна на личните данни в акта за раждане. Това води до произвол и до натрупване на непоследователна и противоречива съдебна практика.

Междувременно предстои Върховният касационен съд (ВКС) също да разгледа за първи път въпроса за критериите, по които следва да се ръководят съдиите при разглеждането на молби за промяна на данни в актовете за раждане на транссексуални лица.