Убийството на хърватския журналист и собственик на седмичника "Национал" Иво Пуканич и на директора на маркетинга в изданието Нико Франич отново потвърди тезата, че организираната престъпност не познава граници, национална принадлежност, социалния и обществения строй. Там съществува само интереса и всичко се съобразява с него.
Независимо от факта, че в момента отношенията между Хърватия и Сърбия са на възможно най-ниското си равнище, службите на двете държави си сътрудничат както никога до сега.
Мафията наложи нови правила, срещу които искали или не, трябва да има съвместни усилия. Непосредствено преди войните в началото на 90-те години на миналия век, повечето югославски престъпници, които са били на работа в чужбина, по "закон" работеха и за "службите".
Освен работата в страната където са пребивавали от време на време те са изпълнявали и някоя "мръсна работа" за държавата.
Това разбира се, освен някои привилегии, те получавали и "статут на положителна мафия" - те се считаха за особено важни и обществено полезни лица.
Тогава започнаха войните и ново време за престъпността на южните славяни. В условията на многопартийната система в бившите югорепублики част от престъпниците се бориха за властта, други за опозицията, но всички без изключение, залагаха преди всичко на себе си - защитаваха собствените си интереси.
Докато простосмъртните защитаваха домовете си или пък проливаха кръвта си за нечии идеали мафиотите от всичките страни много бързо и лесно се организираха и обединяваха.
Зад фасадата на патриотизма и националните борци те започнаха да организират "бизнес", който не познаваше граници и особено административните или държавните.
Междувременно изчезна "положителната мафия", жестоката генерация от момчета, която с меча решаваше националните и междудържавните проблеми и в крайна сметка пострада самата тя от меча.
Тяхното място много бързо бе заето от "нови момчета". Престъпната мрежа в Хърватия започна да се изгражда от бившия легионер, в момента обвиняем от Трибунала за военни престъпления в Хага, Анте Готовина.
В Босна започна да изгрява звездата на Насер Орич. В Косово Армията за освобождение на Косово изрови някои известни имена. В Сърбия и Белград, действията на новите тигри бяха зорко наблюдавани от Желко Ражнятович, по-известен като Аркан. С тях се появяват и някои необвързани с националистическото минало лица като Милорад Лукович-Легия, Хървое Петрач или пък Рамуш Харадинай.
За съжаление повечето млади екипи много бързо приключиха кариерата си, казва хърватски източник. Това, което по-старите градиха с години младите искаха да получат веднага, това в повечето случаи им коства живота, или свободата. При всяко убийство оставаше празно пространство и веднага на трона заставаше нов кандидат.
По време на войната престъпниците "извършваха" на практика всичко, което се поръчваше - оръжие, боеприпаси, гориво, храна, дори и отопление. В името на добрите стари времена те правеха нещо полезно от добра воля за властите, убиваха някой противник или пък бомбардираха сънародниците си. Подобни неща ставаха навсякъде, казва съветникът на сръбския министър на полицията известният адвокат Тома Фила.
Според него най-много подобни случаи е имало в Косово - там те са най-очевидни. "Още на времето установихме, че оръжието което използваше АОК и с което са избивани сърби, идва от самата Сърбия, казва Тома Фила.
След приключването на войната на Балканите, старите доходоносни канали за контрабанда на цигари и всякакъв вид престъпност, започнаха да се използват за наркотрафик. Така въобще не е чудно, че според данните на ООН, цели 70 на сто от капитала на организираната престъпност идват именно от наркотрафика. Не трябва да се забравя и търговията с хора, кражбата на автомобили, рекета, проституцията и друг вид престъпност.
След демократичните промени от 5 октомври в Сърбия за миг помислихме, че тези времена вече са далеч зад гърба ни. Тогава обаче настъпи истинско изтрезняване.
Само две години по-късно Земунския клан уби премиера Зоран Джинджич и доказа, че мафията е по-жива от всякога! Къде се укриваха след този атентат първообвиняемите, най-близкият съратник на Аркан и слабост на Готовина, Милорад Улемек-Легия? Естествено в Хърватия! Така беше поне в началото. Те притежаваха и два фалшиви хърватски паспорти на имената на Желко Иванич и Владо Вукманович.
Това обаче не е единственият пример за доброто сътрудничество между сръбските и хърватските престъпници. Да припомним, че след убийството на Аркан Доброслав Гаврич-Дуки и Милан Джуричич-Мики, които бяха осъдени в Сърбия на 30 години затвор, въпреки заповедта за арест издадена от Интерпол, много често са срещани свободно да се движат в Опатия, Хърватия.
Очевидно, за разлика от политиците, балканската мафия работи заедно и за добро и за лошо, защото никога не се знае, кой на кого и кога ще потрябва.
Убийството на Иво Пуканич, което е само още едно от поредицата на бруталните атентати, които станаха през последните месеци в Загреб, потресе местната общественост. Много повече от самата бомба, която разкъса журналиста. Дълго време хърватите бяха убедени, че са далеч от балканските събития, че случващото се по сръбските, черногорските и босненските улици никога няма да стигне при тях! Но това стана.
"В страната не трябва да се въвежда извънредно положение", с тези думи хърватският премиер Иво Санадер се опита да успокои гражданите на Хърватия, но и всички останали които се страхуват, че вълната от насилие ще обхване и тяхната родина.
Журналистът от седмичника "Време" Милош Васич, който е автор на книгата за убийството на премиера Зоран Джинджич е убеден, че убийствата в Хърватия имат само местен характер. Според него престъпниците първи са изградили един вид Европейски съюз, защото те защитават само лични интереси. Ако има нещо, което е от по-голямо значение, то е търговията с хероин, кокаин и друг вид наркотици, казва още Васич.
Един от най-дълбоките проблеми на Балканите е в това, че политическите структури винаги са били в тясна връзка с престъпността. Според него, в нито една нова държава, не е било лесно да се раздели с мириса на парите, които идва от хероина и цигарите.
Тази връзка е невъзможно да се скъса, казва директорът на Института за Балкански и близкоизточни изследвания Зияд Бечирович. И до днес нашият регион не се е излекувал от тези практики и аз съм убеден, че Черна гора ще бъде следващото място, където ще има жестока разправа между държавата, полицията и мафията.
Адвокатът на бившия директор на сръбската тайна полиция Раде Маркович и един от специалистите за Земунския клан Машич е убеден, че престъпниците са много по-добре организирани от самата държава.
"За съжаление мафията винаги е била с няколко крачки пред полицията и правосъдието", казва Машич.
След няколко десетилетие работа като адвокат и в полицията знам, че организираната престъпност е много добре свързана, дори и с мафията от Албания и България, казва още той. След заминаването на повечето крокодили в ловните стопанства, затвора или пък в гробищата, не трябваше да се чака дълго време освободеното пространство да бъде запълнено с нови хора.
Въобще не е за учудване, че Сърбия, ако се съди по доклада на Държавния департамент за контрол на наркотрафика, се смята за една от ключовите транзитни държави по Балканския път. Сретен Йоцич, по-известен като Йоца Амстердам се смята за новия кум на сръбската мафия. Покрай него все по-често се споменава и името на Андрея Драшкович.
Преди време се твърдеше, че и самият Милорад Улемек-Легия, които е "пипал" от наркотика на Йоца, от страх след завръщането му Сърбия избяга в затвора, където по всичко си личи се чувства много по-сигурен. По този начин той си реши проблема за следващите 465 години, колкото получи като присъда.
Медиите свързаха Йоцич с убийството на Иво Пуканич, защото полицията задържа бившият военен разузнавач бобан Джурович от Бар, който е трябвало да прехвърли Роберт Матанич от Загреб в Сърбия, и по този начин да го защити от хърватското правосъдие. БГНЕС припомня, че самият Матанич се смята за основния извършител на убийството на Пуканич.
Преди заминаването за Загреб в Белград Джурович се срещнал със самия Йоцич, но все още не е ясно с каква задача е заминал за Матанич. Няколко часа преди това, хърватската полиция е проследила телефони разговори между Матанич и белградския гражданин Миленко Кузманович, шофьорът, който е трябвало да прехвърли Джурович в Хърватия. Той е носил и фалшивите документи за Матанич.
До колко всичко това е свързано се потвърждава и от съмненията на самата българска полиция, че точно Йоцич е ангажирал Матанич през септември 2004 година да убие Милчо Бонев, бившият председател на футболния отбор Славия. Освен това е известно, че Матанич много често е идвал в Сърбия при Йоца Амстердам и Слободан Джурович.
И другият заподозрян за убийството на Пуканич и Франич Желко Милованович е член на известните части за специални операции- JSO. Предполага се, че той се укрива в Босна и по-специално в Република Сръбска.
В самата Босна също има жестока борба за надмощие между отделните престъпни групи. След убийството на собственика на "Спорт-кафе" Зоран Голуба-Чарли, нещата станаха още по-жестоки. Чарли бе ключов свидетел за убития Страхин Рашета, който в неговото заведение се опита да убие през 2006 година Джорджа Ждрале, заради което по всяка вероятност е убит по-късно и самия Чарли.
От друга страна Ждрале, който се смята за един от най-големите ръководители на престъпните групировки в източната част на Република Сръбска вече трета година води битка против кума си Дарко Елез. Битката между кумовете започна през 2005 година, когато се скараха за плячката на една банка в Хан Пйесак. След това станаха серия от убийства, които се свързват с тази разправия.
Става въпрос за убийствата на Сърджан Джурич, Младен Чеха, Мариян Ковачевич и Борис Говедарац през 2007 година и ликвидирането през месец януари миналата година на Владимир Мачар. От няколко години Елез се укрива в Белград и полицията го издирва за опита за убийство на Ждрале. За малко Ждрале бе задържан в Хърватия, където се опита да ограби една далматинска банка, но след това бе екстрадиран в Черна гора, където се предполага, че е през по-голямата част от времето си.
Албанската мафия има голямо влияние върху структурите на черногорската мафия, която няма пирамидална организация с един вожд на челото, а работи на принципа с повече - кумове. Мощността на албанската мафия, която се смята за най-силната след Колумбийската, е базирана на семейната дисциплина.
На базата на обединението на семействата, в някои случаи на двадесет от тях, се създава клетка, се казва в доклад на сръбската полиция. Цялата власт на европейския наркопазар се контролира от около 30 албански мафиотски семейства.
Всяка една от тях контролира определена част от Косово, което се смята за основния транзитен път за организираната престъпност. Самото Косово е разделено на три зони: Дреница, Дукаджина и Лаба.
Дреница, през Призрен, Клин и Изток е свързана с Черна гора и Македония. Тя контролира търговията с оръжие, крадените коли, хора, цигари и гориво. Групата е пряко свързана с албанската, македонската, българската и чешката мафия.
На територията на общините Печ, Дечани и Джакович - в зоната на Дукаджин, действа метохийската групировка. Тя контролира нелегалната търговия с оръжие, наркотици, акцизни стоки, крадените коли, и с рекет над албанското население. Контрабандната стока се разпространява в Македония, в южна Сърбия, Черна гора.
Те използват магистралата Печ-Кула-Рожай. Тази групировка контролира и зоната Лаба, през която минава контрабандата с нарокотици.
В момента най-влиятелни албански семейства в Косово е това на Насер Келменди, Екрем Лука и Реджеп Селими. Освен тях в самото Косово действат 20-на престъпни групи. Келменди контролира контрабандата с наркотици, петрол, търговията с хора и прането на пари на територията на област Печ, твърдят от сръбската полиция.
Семейството Лука, което се закриля от албанската мафия, се занимава с търговия на оръжие, наркотици, цигари и бензин. То е свързано и със семейството Селими, което контролира търговият с оръжие, наркотици и автомобили в зоната Дукаджин. Екрем Лука и свързан със семейството Еляшани, което се занимава с контрабанда на оръжие и бензин.
Кланът Еляшани контролира областите Витомирица и освен с Екрем лука, то е свързано и с Джавит Халити. Това става още по-ясно както се има предвид и доклада на Държавния департамент, в който се казва, че Сърбия е ключова транзитна държава за хероина, кокаина, марихуаната и синтетичната дрога от Афганистан и Турция до Южна Африка, минавйки през България и Македония и стигайки до Централна и Западна Европа.
Кокаинът от Южна Америка пристига в сърбия през Испания, Италия и Гърция. Синтетичната дрога пристига от Холандия. Тя използва за замяна с други наркотици, включително и с хероин. Наркотикът в повечето случаи само преминава през Сърбия, където има малко наркомани - 60-80 000 души.
Американските експерти посочват Санджак като важно място за търговията с хероин от Афганистан за Западна Европа. Някой може да си помисли, че само Словения не е замесена в балканската мафия, но ако се съди по неотдавнашната афера с оръжие въпросът е вече какво знаем за тази престъпност.
Кой е Сретен Йоцич
Сретен Йоцич- Йоца Амстердам е роден преди 46 години и Смедеревска Паланка. Легендите за него са, че той произлиза от кралски род и поради тази причина бяга през 1984 година за да се спаси от комунистите. Тогава получава и прякора, който ще му остане за цял живот. Възходът на Йоцич, който според медиите е "Краля на международната престъпност" е пряко свързан със сръбските спецслужби.
С неговото име се свързват много убийства, дори и на няколко полицаи, но това никога не е било доказано. Европейският печат го обвинява в тежки престъпления в холандия, Белгия, Германия, Австрия, Гърция, Канада, Тайланд, Южна Африка....Освен това се смята, че той много неща знае за неразкритите убийци от 90-те години в Сърбия.
По време на едно от многобройните му арести в София през 2002 година, при него са открити фалшиви документи на името на Марко Милосавлевич, както и служебна карта на Държавана сигурност. Още тогава се появиха спекулации, че той е бил натопен от вече покойния Душан Спасоевич и Милорад Улемек-Легия, които са искали са превземет неговия канал на кокаиновите картели. След предаването на Легия през май 2004 година, се заговори, че той се е предал, защото Йоца вече е платил за неговата глава и той е заплашвал семейството на Легия.
По време на ареста си в София той живее в центъра на града със съпругата си Вера и тримата му сина. Неговите съседи разказаха на българските журналисти, че е ставало дума за мирен съсед на име Марко.
Местните медии писаха, че той от затвора е поръчал убийството на главния секретар на МВР Бойко Борисов и холандския прокурор Куса Плойа. Вестник "168 часа" писа, че след задържането си Йоца е предлагала да върне част от българския външен дълг при условие, че бъде освободен. И днес все още се коментира депортацията на Йоца от България в холандия през 2002 година където трябваше да излежи присъда за извършени престъпления в тази държава.
На софийското летище пристигнаха два джипа и 20 полицейски коли със спецчасти с включени сирени. Двама маскирани полицаи изведоха Йоца, който бе облечен в брониран скафандър, с бял чувал на главата. От затвора Йоца успя да разкаже своята версия в най-влиятелните холандски медии.
Той говори и за причините за балканските войни. "Сребреница никога не е била превзета и ли предадена, тя бе продадена в замяна на "мръсно бельо", каза Йоца и подробно разказа за мръсната работа на командира от Сребреница Насер Орич и спецслужбите. След като излежа 4 години в затвора на 23 март 2006 година той бе върнат в Сърбия.
На излизане от самолета той бе с маска на главата, но каза, че това е много по-добре от чувала, който са му сложили българите. Йоцич бе обвинен в подстрекателството на полицаите Миодраг Проданович и Боян Милосавлевич, че ги е карал да убият "лошото момче" Горан Марянович. Много бързо обаче той е пуснат да се защитава на свобода още на 22 май срещу 300 000 евро гаранция. По време на разпитите той отрича да е свързан с убийството на Марянович.
Този случай е обявен като държавна тайна, защото той е споменал лица от чужбина и подробно е описал някои събития случили се извън Сърбия. През юли 1995 година бяха на меден месец в Гърция.
Тогава разбрах, че определин престъпни елементи от Държавната сигурност искат да ме обвинят в престъпления и поради тази причина заминах за България, където имах по-голяма гаранция за сигурността си. Разбрах, че нашата ДС прави натиск някои държави да ме върнат час по-скоро. Аз им бях пречка, защото разказах как някои стават богати продавайки стока на мюсюлманите, та дори и на албанците в Косово, каза още той тогава.
По време на разпитите в Съдебната палата на 24 юни миналата година в Белград той се яви сам без никаква охрана. Йоца се държа спокойно и ведро в заседателната зала.
След като съдията каза, че поради големия наплив от хора не може да влязат всички журналисти той каза с усмивка: Тогава да влязат само журналистките! Тогава за първи път от 15 години се появи и негова снимка.
До тогава се показваше само снимка от младите му години от сватба. По време на различни мафиотски убийства в Сърбия и чужбина са убити трима кумове и 12 от приближените на Йоца. След убийството на кума му Углеш Аранитович през август миналата година става ясно, че той продължава да е на прицел на престъпните групировки.
Той се свързва и с покупката на няколко ресторанти и заведения в центъра на Белград. Според местните медии миналият септември той е наел къщата на Мира и Марко Милошевич в Дедине. За последно неговото име се спомена около убийството на дъщерята на хърватския адвокат Звонимир Ходак Ивана и журналиста Иво Пуканич.
Междувременно германската полиция и някои други европейски страни прекратиха разследванията срещу него. Анализът е публикуван в сръбското списание Магазин прес.
Независимо от факта, че в момента отношенията между Хърватия и Сърбия са на възможно най-ниското си равнище, службите на двете държави си сътрудничат както никога до сега.
Мафията наложи нови правила, срещу които искали или не, трябва да има съвместни усилия. Непосредствено преди войните в началото на 90-те години на миналия век, повечето югославски престъпници, които са били на работа в чужбина, по "закон" работеха и за "службите".
Освен работата в страната където са пребивавали от време на време те са изпълнявали и някоя "мръсна работа" за държавата.
Това разбира се, освен някои привилегии, те получавали и "статут на положителна мафия" - те се считаха за особено важни и обществено полезни лица.
Тогава започнаха войните и ново време за престъпността на южните славяни. В условията на многопартийната система в бившите югорепублики част от престъпниците се бориха за властта, други за опозицията, но всички без изключение, залагаха преди всичко на себе си - защитаваха собствените си интереси.
Докато простосмъртните защитаваха домовете си или пък проливаха кръвта си за нечии идеали мафиотите от всичките страни много бързо и лесно се организираха и обединяваха.
Зад фасадата на патриотизма и националните борци те започнаха да организират "бизнес", който не познаваше граници и особено административните или държавните.
Междувременно изчезна "положителната мафия", жестоката генерация от момчета, която с меча решаваше националните и междудържавните проблеми и в крайна сметка пострада самата тя от меча.
Тяхното място много бързо бе заето от "нови момчета". Престъпната мрежа в Хърватия започна да се изгражда от бившия легионер, в момента обвиняем от Трибунала за военни престъпления в Хага, Анте Готовина.
В Босна започна да изгрява звездата на Насер Орич. В Косово Армията за освобождение на Косово изрови някои известни имена. В Сърбия и Белград, действията на новите тигри бяха зорко наблюдавани от Желко Ражнятович, по-известен като Аркан. С тях се появяват и някои необвързани с националистическото минало лица като Милорад Лукович-Легия, Хървое Петрач или пък Рамуш Харадинай.
За съжаление повечето млади екипи много бързо приключиха кариерата си, казва хърватски източник. Това, което по-старите градиха с години младите искаха да получат веднага, това в повечето случаи им коства живота, или свободата. При всяко убийство оставаше празно пространство и веднага на трона заставаше нов кандидат.
По време на войната престъпниците "извършваха" на практика всичко, което се поръчваше - оръжие, боеприпаси, гориво, храна, дори и отопление. В името на добрите стари времена те правеха нещо полезно от добра воля за властите, убиваха някой противник или пък бомбардираха сънародниците си. Подобни неща ставаха навсякъде, казва съветникът на сръбския министър на полицията известният адвокат Тома Фила.
Според него най-много подобни случаи е имало в Косово - там те са най-очевидни. "Още на времето установихме, че оръжието което използваше АОК и с което са избивани сърби, идва от самата Сърбия, казва Тома Фила.
След приключването на войната на Балканите, старите доходоносни канали за контрабанда на цигари и всякакъв вид престъпност, започнаха да се използват за наркотрафик. Така въобще не е чудно, че според данните на ООН, цели 70 на сто от капитала на организираната престъпност идват именно от наркотрафика. Не трябва да се забравя и търговията с хора, кражбата на автомобили, рекета, проституцията и друг вид престъпност.
След демократичните промени от 5 октомври в Сърбия за миг помислихме, че тези времена вече са далеч зад гърба ни. Тогава обаче настъпи истинско изтрезняване.
Само две години по-късно Земунския клан уби премиера Зоран Джинджич и доказа, че мафията е по-жива от всякога! Къде се укриваха след този атентат първообвиняемите, най-близкият съратник на Аркан и слабост на Готовина, Милорад Улемек-Легия? Естествено в Хърватия! Така беше поне в началото. Те притежаваха и два фалшиви хърватски паспорти на имената на Желко Иванич и Владо Вукманович.
Това обаче не е единственият пример за доброто сътрудничество между сръбските и хърватските престъпници. Да припомним, че след убийството на Аркан Доброслав Гаврич-Дуки и Милан Джуричич-Мики, които бяха осъдени в Сърбия на 30 години затвор, въпреки заповедта за арест издадена от Интерпол, много често са срещани свободно да се движат в Опатия, Хърватия.
Очевидно, за разлика от политиците, балканската мафия работи заедно и за добро и за лошо, защото никога не се знае, кой на кого и кога ще потрябва.
Убийството на Иво Пуканич, което е само още едно от поредицата на бруталните атентати, които станаха през последните месеци в Загреб, потресе местната общественост. Много повече от самата бомба, която разкъса журналиста. Дълго време хърватите бяха убедени, че са далеч от балканските събития, че случващото се по сръбските, черногорските и босненските улици никога няма да стигне при тях! Но това стана.
"В страната не трябва да се въвежда извънредно положение", с тези думи хърватският премиер Иво Санадер се опита да успокои гражданите на Хърватия, но и всички останали които се страхуват, че вълната от насилие ще обхване и тяхната родина.
Журналистът от седмичника "Време" Милош Васич, който е автор на книгата за убийството на премиера Зоран Джинджич е убеден, че убийствата в Хърватия имат само местен характер. Според него престъпниците първи са изградили един вид Европейски съюз, защото те защитават само лични интереси. Ако има нещо, което е от по-голямо значение, то е търговията с хероин, кокаин и друг вид наркотици, казва още Васич.
Един от най-дълбоките проблеми на Балканите е в това, че политическите структури винаги са били в тясна връзка с престъпността. Според него, в нито една нова държава, не е било лесно да се раздели с мириса на парите, които идва от хероина и цигарите.
Тази връзка е невъзможно да се скъса, казва директорът на Института за Балкански и близкоизточни изследвания Зияд Бечирович. И до днес нашият регион не се е излекувал от тези практики и аз съм убеден, че Черна гора ще бъде следващото място, където ще има жестока разправа между държавата, полицията и мафията.
Адвокатът на бившия директор на сръбската тайна полиция Раде Маркович и един от специалистите за Земунския клан Машич е убеден, че престъпниците са много по-добре организирани от самата държава.
"За съжаление мафията винаги е била с няколко крачки пред полицията и правосъдието", казва Машич.
След няколко десетилетие работа като адвокат и в полицията знам, че организираната престъпност е много добре свързана, дори и с мафията от Албания и България, казва още той. След заминаването на повечето крокодили в ловните стопанства, затвора или пък в гробищата, не трябваше да се чака дълго време освободеното пространство да бъде запълнено с нови хора.
Въобще не е за учудване, че Сърбия, ако се съди по доклада на Държавния департамент за контрол на наркотрафика, се смята за една от ключовите транзитни държави по Балканския път. Сретен Йоцич, по-известен като Йоца Амстердам се смята за новия кум на сръбската мафия. Покрай него все по-често се споменава и името на Андрея Драшкович.
Преди време се твърдеше, че и самият Милорад Улемек-Легия, които е "пипал" от наркотика на Йоца, от страх след завръщането му Сърбия избяга в затвора, където по всичко си личи се чувства много по-сигурен. По този начин той си реши проблема за следващите 465 години, колкото получи като присъда.
Медиите свързаха Йоцич с убийството на Иво Пуканич, защото полицията задържа бившият военен разузнавач бобан Джурович от Бар, който е трябвало да прехвърли Роберт Матанич от Загреб в Сърбия, и по този начин да го защити от хърватското правосъдие. БГНЕС припомня, че самият Матанич се смята за основния извършител на убийството на Пуканич.
Преди заминаването за Загреб в Белград Джурович се срещнал със самия Йоцич, но все още не е ясно с каква задача е заминал за Матанич. Няколко часа преди това, хърватската полиция е проследила телефони разговори между Матанич и белградския гражданин Миленко Кузманович, шофьорът, който е трябвало да прехвърли Джурович в Хърватия. Той е носил и фалшивите документи за Матанич.
До колко всичко това е свързано се потвърждава и от съмненията на самата българска полиция, че точно Йоцич е ангажирал Матанич през септември 2004 година да убие Милчо Бонев, бившият председател на футболния отбор Славия. Освен това е известно, че Матанич много често е идвал в Сърбия при Йоца Амстердам и Слободан Джурович.
И другият заподозрян за убийството на Пуканич и Франич Желко Милованович е член на известните части за специални операции- JSO. Предполага се, че той се укрива в Босна и по-специално в Република Сръбска.
В самата Босна също има жестока борба за надмощие между отделните престъпни групи. След убийството на собственика на "Спорт-кафе" Зоран Голуба-Чарли, нещата станаха още по-жестоки. Чарли бе ключов свидетел за убития Страхин Рашета, който в неговото заведение се опита да убие през 2006 година Джорджа Ждрале, заради което по всяка вероятност е убит по-късно и самия Чарли.
От друга страна Ждрале, който се смята за един от най-големите ръководители на престъпните групировки в източната част на Република Сръбска вече трета година води битка против кума си Дарко Елез. Битката между кумовете започна през 2005 година, когато се скараха за плячката на една банка в Хан Пйесак. След това станаха серия от убийства, които се свързват с тази разправия.
Става въпрос за убийствата на Сърджан Джурич, Младен Чеха, Мариян Ковачевич и Борис Говедарац през 2007 година и ликвидирането през месец януари миналата година на Владимир Мачар. От няколко години Елез се укрива в Белград и полицията го издирва за опита за убийство на Ждрале. За малко Ждрале бе задържан в Хърватия, където се опита да ограби една далматинска банка, но след това бе екстрадиран в Черна гора, където се предполага, че е през по-голямата част от времето си.
Албанската мафия има голямо влияние върху структурите на черногорската мафия, която няма пирамидална организация с един вожд на челото, а работи на принципа с повече - кумове. Мощността на албанската мафия, която се смята за най-силната след Колумбийската, е базирана на семейната дисциплина.
На базата на обединението на семействата, в някои случаи на двадесет от тях, се създава клетка, се казва в доклад на сръбската полиция. Цялата власт на европейския наркопазар се контролира от около 30 албански мафиотски семейства.
Всяка една от тях контролира определена част от Косово, което се смята за основния транзитен път за организираната престъпност. Самото Косово е разделено на три зони: Дреница, Дукаджина и Лаба.
Дреница, през Призрен, Клин и Изток е свързана с Черна гора и Македония. Тя контролира търговията с оръжие, крадените коли, хора, цигари и гориво. Групата е пряко свързана с албанската, македонската, българската и чешката мафия.
На територията на общините Печ, Дечани и Джакович - в зоната на Дукаджин, действа метохийската групировка. Тя контролира нелегалната търговия с оръжие, наркотици, акцизни стоки, крадените коли, и с рекет над албанското население. Контрабандната стока се разпространява в Македония, в южна Сърбия, Черна гора.
Те използват магистралата Печ-Кула-Рожай. Тази групировка контролира и зоната Лаба, през която минава контрабандата с нарокотици.
В момента най-влиятелни албански семейства в Косово е това на Насер Келменди, Екрем Лука и Реджеп Селими. Освен тях в самото Косово действат 20-на престъпни групи. Келменди контролира контрабандата с наркотици, петрол, търговията с хора и прането на пари на територията на област Печ, твърдят от сръбската полиция.
Семейството Лука, което се закриля от албанската мафия, се занимава с търговия на оръжие, наркотици, цигари и бензин. То е свързано и със семейството Селими, което контролира търговият с оръжие, наркотици и автомобили в зоната Дукаджин. Екрем Лука и свързан със семейството Еляшани, което се занимава с контрабанда на оръжие и бензин.
Кланът Еляшани контролира областите Витомирица и освен с Екрем лука, то е свързано и с Джавит Халити. Това става още по-ясно както се има предвид и доклада на Държавния департамент, в който се казва, че Сърбия е ключова транзитна държава за хероина, кокаина, марихуаната и синтетичната дрога от Афганистан и Турция до Южна Африка, минавйки през България и Македония и стигайки до Централна и Западна Европа.
Кокаинът от Южна Америка пристига в сърбия през Испания, Италия и Гърция. Синтетичната дрога пристига от Холандия. Тя използва за замяна с други наркотици, включително и с хероин. Наркотикът в повечето случаи само преминава през Сърбия, където има малко наркомани - 60-80 000 души.
Американските експерти посочват Санджак като важно място за търговията с хероин от Афганистан за Западна Европа. Някой може да си помисли, че само Словения не е замесена в балканската мафия, но ако се съди по неотдавнашната афера с оръжие въпросът е вече какво знаем за тази престъпност.
Кой е Сретен Йоцич
Сретен Йоцич- Йоца Амстердам е роден преди 46 години и Смедеревска Паланка. Легендите за него са, че той произлиза от кралски род и поради тази причина бяга през 1984 година за да се спаси от комунистите. Тогава получава и прякора, който ще му остане за цял живот. Възходът на Йоцич, който според медиите е "Краля на международната престъпност" е пряко свързан със сръбските спецслужби.
С неговото име се свързват много убийства, дори и на няколко полицаи, но това никога не е било доказано. Европейският печат го обвинява в тежки престъпления в холандия, Белгия, Германия, Австрия, Гърция, Канада, Тайланд, Южна Африка....Освен това се смята, че той много неща знае за неразкритите убийци от 90-те години в Сърбия.
По време на едно от многобройните му арести в София през 2002 година, при него са открити фалшиви документи на името на Марко Милосавлевич, както и служебна карта на Държавана сигурност. Още тогава се появиха спекулации, че той е бил натопен от вече покойния Душан Спасоевич и Милорад Улемек-Легия, които са искали са превземет неговия канал на кокаиновите картели. След предаването на Легия през май 2004 година, се заговори, че той се е предал, защото Йоца вече е платил за неговата глава и той е заплашвал семейството на Легия.
По време на ареста си в София той живее в центъра на града със съпругата си Вера и тримата му сина. Неговите съседи разказаха на българските журналисти, че е ставало дума за мирен съсед на име Марко.
Местните медии писаха, че той от затвора е поръчал убийството на главния секретар на МВР Бойко Борисов и холандския прокурор Куса Плойа. Вестник "168 часа" писа, че след задържането си Йоца е предлагала да върне част от българския външен дълг при условие, че бъде освободен. И днес все още се коментира депортацията на Йоца от България в холандия през 2002 година където трябваше да излежи присъда за извършени престъпления в тази държава.
На софийското летище пристигнаха два джипа и 20 полицейски коли със спецчасти с включени сирени. Двама маскирани полицаи изведоха Йоца, който бе облечен в брониран скафандър, с бял чувал на главата. От затвора Йоца успя да разкаже своята версия в най-влиятелните холандски медии.
Той говори и за причините за балканските войни. "Сребреница никога не е била превзета и ли предадена, тя бе продадена в замяна на "мръсно бельо", каза Йоца и подробно разказа за мръсната работа на командира от Сребреница Насер Орич и спецслужбите. След като излежа 4 години в затвора на 23 март 2006 година той бе върнат в Сърбия.
На излизане от самолета той бе с маска на главата, но каза, че това е много по-добре от чувала, който са му сложили българите. Йоцич бе обвинен в подстрекателството на полицаите Миодраг Проданович и Боян Милосавлевич, че ги е карал да убият "лошото момче" Горан Марянович. Много бързо обаче той е пуснат да се защитава на свобода още на 22 май срещу 300 000 евро гаранция. По време на разпитите той отрича да е свързан с убийството на Марянович.
Този случай е обявен като държавна тайна, защото той е споменал лица от чужбина и подробно е описал някои събития случили се извън Сърбия. През юли 1995 година бяха на меден месец в Гърция.
Тогава разбрах, че определин престъпни елементи от Държавната сигурност искат да ме обвинят в престъпления и поради тази причина заминах за България, където имах по-голяма гаранция за сигурността си. Разбрах, че нашата ДС прави натиск някои държави да ме върнат час по-скоро. Аз им бях пречка, защото разказах как някои стават богати продавайки стока на мюсюлманите, та дори и на албанците в Косово, каза още той тогава.
По време на разпитите в Съдебната палата на 24 юни миналата година в Белград той се яви сам без никаква охрана. Йоца се държа спокойно и ведро в заседателната зала.
След като съдията каза, че поради големия наплив от хора не може да влязат всички журналисти той каза с усмивка: Тогава да влязат само журналистките! Тогава за първи път от 15 години се появи и негова снимка.
До тогава се показваше само снимка от младите му години от сватба. По време на различни мафиотски убийства в Сърбия и чужбина са убити трима кумове и 12 от приближените на Йоца. След убийството на кума му Углеш Аранитович през август миналата година става ясно, че той продължава да е на прицел на престъпните групировки.
Той се свързва и с покупката на няколко ресторанти и заведения в центъра на Белград. Според местните медии миналият септември той е наел къщата на Мира и Марко Милошевич в Дедине. За последно неговото име се спомена около убийството на дъщерята на хърватския адвокат Звонимир Ходак Ивана и журналиста Иво Пуканич.
Междувременно германската полиция и някои други европейски страни прекратиха разследванията срещу него. Анализът е публикуван в сръбското списание Магазин прес.
Източник: bgnes
