Белоградчишките скали участват в номинацията за едно от седемте чудеса на природата в света, която започна на сайта www.new7wonders.com.
Те ще се конкурират с 260 обекта, разположени в 222 страни по света, като връх Еверест, Гранд Каньон и др., за да се наредят сред седемте чудеса на природата.
За номинацията на белоградчишките скали бе съобщено вчера при откриването на хотелски комплекс и спа-център в Белоградчик от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът.
Те са резултат от херцинския тектоничен цикъл. Земите в района на Белоградчик са били високо издигната суша в края на перма, преди около 230 млн.г . Релефът бил силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Причудливите им форми, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди, която да обясни невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце. Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и, Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.
Те ще се конкурират с 260 обекта, разположени в 222 страни по света, като връх Еверест, Гранд Каньон и др., за да се наредят сред седемте чудеса на природата.
За номинацията на белоградчишките скали бе съобщено вчера при откриването на хотелски комплекс и спа-център в Белоградчик от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът.
Те са резултат от херцинския тектоничен цикъл. Земите в района на Белоградчик са били високо издигната суша в края на перма, преди около 230 млн.г . Релефът бил силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Причудливите им форми, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди, която да обясни невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце. Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и, Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.
Източник: Haskovo.NET
