От тъмните подземия на Съдебната палата в София изпод черната пепел на тонове въглища в началото на 90-те години на XX век ще излязат няколко стари военни сандъка.

На някои от тях все още стоят непокътнати печатите на две от българските дивизии, сражавали се в Първата световна война в Македония и Одринска Тракия.

Когато експертите на Националния исторически музей отварят сандъците, вместо ръждясали снаряди вътре намират непокътнати съкровища на 750-годишната Охридска архиепископия.

Най-дълго съществувалата българска църква.

Предмети от злато и сребро, свети мощи и ценни икони, останали запечатани в мрак и укрити за света в продължение на 76 години.

Тези впечатляващи артефакти, част от т.нар. Секретен фонд, са спасени от разграбване и унищожение по време на Първата световна война от специален отряд, воден от трима бележити учени – професорите Богдан Филов, Йордан Иванов и Атанас Иширков.

Най-ценният от експонатите на Секретния фонд, изложени преди дни в Националния исторически музей, е златната корона на охридския архиепископ.

Тя е от първата половина на XVIII в., обсипана с повече от 200 скъпоценни и полускъпоценни камъни - рубини, изумруди и диаманти, оценени за 40 милиона долара.

Предполага се, че патриаршеската митра е специален подарък от Венеция за охридските архиепископи, които в периода XV-XVIII век все по-често започнали да се подписват с титлата "патриарх на българите".

Изключително скъпият подарък от венецианците съвсем не е случаен.

В този период Европа е в смъртен двубой с Османската империя, която е стигнала до стените на Виена.

Свещената Римска империя, Венецианската република, Полско-литовската държава и Русия влизат влизат в т.нар. Свещена лига, за да спрат агресията на османците в Централна Европа.

В преговорите за съвместни действия срещу силите на падишаха титлата "патриарх" е нужна като свидетелство, че носителят й представя целия християнски български народ.

С избухването на Първата световна война директорът на тогавашния Народен музей Богдан Филов праща писмо до командващия армията ген. Жеков с молба учените да не се мобилизират и изпращат на фронта. Вместо това да бъде сформиран секретен отряд, който да издирва, събира и спасява от погромите на войната ценно историческо наследство.

Така хората на Филов стигат до църквата "Света Богородица Перивлепта" в Охрид, където намират короната.

По време на турското владичество тази църква е седалището на Охридската архиепископия. Там се пазят и мощите на свети Климент и затова местните започват да наричат храма на негово име. Освен Охрид отрядът обикаля и епархиите в Битоля, Серес и Драма.

Короната пристига в София през 1916 г. заедно с други спасени ценности,

но България губи войната, но според клауза 126 от Ньойския договор, страната ни  е трябвало да върне всичко взето на Гърция и на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.

За да не попаднат в чужди ръце ценностите са зазидани в бившата Буюк джамия в София, където остават скрити до изтичането на срока на репарационните клаузи.

От 1925 г. съкровището е законна българска собственост, но въпреки това никой не дръзва да го извади на показ и то е забравено. Едва през 80-те години на XX век пренасят сандъците от Археологическия музей в мазетата на Съдебната палата, където по това време се помещава Националния исторически музей.

И отново настъпва забвение.

Фондът е разсекретен през 1992 г. със съгласието на Министерството на културата от Божидар Димитров по време на първия му мандат като директор на НИМ.

Така от мрака на подземието и пълната с недоразумения балканска история се появява в цялата си прелест златната охридска корона – свидетелство за това, че историята може да бъде не само бреме, но и огромно богатство.

Оцеляла като по чудо заедно с другите великолепни паметници на българската култура и държавност, охридската корона е доказателство за историческата памет и националната принадлежност на хората, обитавали тези земи.