Преките чужди инвестиции в България са намалели с 46% през първите десет месеца на годината спрямо същия период на 2015 г., сочат предварителните данни на Българската народна банка. Размерът им е бил 942 млн. евро, докато година по-рано в страната са били вложени 1.748 млрд. евро. През октомври намаляват с 25.2 млн. евро, докато за същия месец на миналата година те са отбелязали увеличение с над 137 млн. евро.
Инвестициите намаляват по всички показатели, като най-тежък е спадът при дяловия капитал, където те са едва една трета от тези през миналата година. По-малко е понижението при реинвестираната печалба, но и тук отстъплението е с над 40 млн. евро (виж графиката).
Трябва обаче да се има предвид, че данните ще претърпят няколко ревизии през годината, като обикновено резултатите се подобряват.

Откъде идват инвестициите?

Холандия продължава да бъде първо по нетни преки инвестиции в България. Страната има облекчено данъчно законодателство, като много компании от трети страни, които имат бизнес у нас, работят през холандска дъщерна компания. Един такъв пример е руската "Лукойл", която вероятно отпуска средства на българския си клон от компания в страната. За период от януари до октомври от Холандия са дошли 194.7 млн. евро, което е над една пета от общата сума за периода. На второ място остава Германия със 137.7 млн. евро. Инвестициите от Люксембург възлизат на 131.8 млн. евро, или 14% от всички.

Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в имоти за десетте месеца на тази година са 53.3 млн. евро при 52.7 млн. евро година по-рано. Най-големият дял - 42.6%, се пада на швейцарски граждани, които са вложили 22.7 млн. евро. Руските граждани са вложили 12% от общия дял, или 6.4 млн. евро. Почти същата е и сумата от норвежците - 6.1 млн. евро.

Спад и в износа

За периода януари - септември България отбелязва и спад на износа, макар и много по-малък, отколкото при чуждите инвестиции. За деветмесечието той възлиза на 17.25 млрд. евро при 17.33 млрд. евро за същия период на 2015 г. Намаляването с 83.2 млн. евро се равнява на под половин процент. Според доклада на БНБ основен принос за понижението на експорта за периода имат групата на цветните метали и петролните продукти, които намаляват със съответно 33.4 и 22.6%.Нараства износът на групата на други инвестиционни стоки с 348.6 млн. евро, както и тази на суровини за производство на хранителни продукти със 189.6 млн. евро.

Износът за ЕС бележи покачване с 666.6 млн. евро, или 6%, като делът му в общия експорт се повишава от 64.1% за първите девет месеца на миналата година до 68.3% сега. На годишна база най-сериозно се увеличава експортът за Германия (8.3%), Румъния (10.5%) и Гърция (7.6%). Лошите новини са намаляването на износа към Белгия с 24.7%. Износът за държави извън ЕС се понижава с 12%. Най-голям принос за това има експортът за Турция, който спада с 205.9 млн. евро, или 13%, като тук обяснението може да се търси в изострената политическа обстановка в страната след неуспешния опит за атентат. Поради кризата в Украйна експортът се срива с 61.4%. Обезпокоително е понижението на износа за двете най-големи икономики в света - САЩ с 26.5% и Китай с 36%.

С най-голям дял в общия износ на България остава Германия с 2.36 млрд. евро. Следващите в класацията са Италия (1.65 млрд. евро), Румъния (1.56 млрд. евро) и Турция (1.35 млрд. евро).